В интервю за "Хоризонт" тя заяви, че повечето британци не са гласували за излизане от ЕС с мисълта, че това ще ги направи по-богати.
„Хората от ЕС смятат, че най-важното в случая е търговската сделка или икономическата печалба. Аз обаче вярвам, както е заложено и в европейската философска традиция, че има принципи, които са по-важни от материалната изгода. Хората не гласуваха за излизане от ЕС, защото смятаха, че ще са по-добре финансово или защото ще има повече работни места. Те подкрепиха принципите за национален суверенитет и свобода. И понякога тези принципи изискват нещо да се жертва, за да вземаш сам решения за своя живот, да контролираш собствените си граници, да решаваш за бъдещето си“, каза Фокс, която не смята, че вотът на британците е бил необмислен и е пренебрегнал опасностите, пред които Обединеното кралство ще се изправи в бъдеще.
„Хората достатъчно добре премислиха плюсовете и минусите и на оттеглянето, и на оставането, още през 2016 година. След това всички се опитваха да кажат на британския електорат: "Може би не знаехте за какво гласувахте, може би не сте обмислили внимателно последствията". И винаги, когато впоследствие е имало възможност да се гласува, те отново даваха вота си за оттегляне. Партията "Брекзит" бе преизбрана като една от най-големите групи в Европейския парламент. При последните парламентарни избори Борис Джонсън получи огромно мнозинство, не защото всички се превърнаха в поддръжници на Консервативната партия, а защото припознаха в консерватора Джонсън двигателя, който да осъществи това. С всички възможни последствия.“
Как Клеър Фокс гледа на разделението в Обединеното кралство, което никой не отрича?
„Когато се говори, че страната е разделена, трябва да се има предвид, че съвсем скоро имаше избори. Демокрацията предполага да приемеш резултата. Когато губиш - губиш. Не може просто да казваш, че не искаш да приложиш този вот, само защото не си съгласен с него. И много хора, които гласуваха за оставането в ЕС, приеха този демократичен вот. Има обаче едно ядро от хардлайнери от политическия елит, в това число и евродепутати, които категорично отказват да го приемат. А това е много опасно. Авторитарните режими винаги казват, че знаят най-добре какво мислят хората. Не може да има политици, които заявяват: "Аз знам по-добре от гласоподавателите" - това би означавало, че демокрацията е мъртва. Мъчно ми е за тези колеги и харесвам песента, която пяха. Съгласна съм, че ще се срещнем отново. Надявам се, че ще постигнем брилянтни отношения с всяка една страна-членка. Имам много приятели в България, Франция, Унгария, Германия. Аз съм горда европейка. Противопоставям се на ЕС като институция.“
Има предостатъчно време, за да се постигне търговско споразумение с Европейския съюз преди края на 2020-та година, смята Клеър Фокс. "Ако няма търговско споразумение в края на 2020-та година, то ние ще останем и без него, след като премиерът Джонсън обеща, че това ще е крайната точка. Аз лично не смятам, че това не може да се постигне, но и да не стане, някак ще оцелеем.“
Шотландските депутати искат втори референдум за независимост, ситуацията за Ирландия също не е безспорна. Ако и едните, и другите се отцепят, какво остава от Обединеното кралство?
„Имаше много добре оповестен и широк референдум за независимостта на Шотландия преди няколко години. Аз лично смятах, че тази кауза ще спечели, но не стана така. И демократичният вот трябва да се приеме. Националистическата партия на Никола Стърджън загуби“, припомня Клеър Фокс.
Какво променя сегашният контекст?
„Повечето хора в Шотландия гласуваха за излизане от ЕС, отколкото за шотландската национална партия на госпожа Стърджън на последните избори след референдума. Истина е, че повечето от хората там гласуваха за оставане в Общността. Това обаче не е отделна страна, защото вече гласуваха "против" на референдум за отделяне от Обединеното кралство. Не може да се продължава с тази промяна на правилата“, смята Фокс.
„В някакъв смисъл е възможно да има втори референдум. Много хора в Шотландия обаче смятат, че тя използва доста цинично този въпрос, за да се отклони вниманието от факта, че шотландската национална партия се справя много зле с управлението в здравеопазването и образованието. Колкото по въпроса за обединението на Ирландия и твърдата граница на Острова, този въпрос стои от доста време и няма нищо общо с Брекзит. Той така и не стигна до решение по време на гражданската война там през 1921-ва година и винаги е бил извор на проблеми. Убедена съм, че гласувалите за Брекзит отхвърлиха въпроса трябва ли тази граница да съществува или не, и той ще остане на изпитанието на времето“, допълни Клеър Фокс.
