Eмисия новини
от 09.00 часа
Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Промени в проектонаредбата на МЗ

Мотивират младите лекари да се развиват в България

БЛС подкрепя промените, защото дават избор на специализантите

Лекари специализанти на протест пред Министерството на здравеопазването. Октомври 2019 г.
Снимка: БГНЕС

Последните промени в проектонаредбата за специализациите на Министерството на здравеопазването постигат необходимия баланс между интересите на държавата и младите лекари, като ще им позволят да специализират в България и да продължат пътя си на развитие тук, каза пред "Хоризонт" доц. Александър Оскар, ръководител на Очната клиника в Александровска болница. С промените младите лекари няма да връщат заплатите си за времето на специализацията, ако решат да заминат в чужбина и не изпълнят ангажимента си да работят поне 3 години у нас. Вместо това ще връщат само таксите за обучението си в периода на специализацията, ако тя е била по държавна поръчка. “Всяка една промяна е изключително важна за нас, като вярваме, че този текст максимално се доближава до необходимия златен стандарт за специализанти в страната. Тъй като стремежът е да се създадат необходимите условия, така че младите лекари на първо място да не напускат страната, да остават в страната. Да имат възможност докато специализират да получават дори и възнаграждение“, посочи доц. Оскар.

Д-р Александър Оскар  Снимка: Александровска болница

Доц. Александър Оскар определя сегашния вариант на наредбата като доста по-справедлив. "Защото в крайна сметка с работата си специализантите са си изработили възнаграждението и не е справедливо, след като е завършил периода на специализация, ако не останат да работят в съответното лечебно заведение, да връщат трудовите си възнаграждения. От друга страна държавата инвестира в образованието на младите лекари и е редно да има някакъв ангажимент от страна на младите лекари. Така че намирам този текст за много по-справедлив."

Промените предвиждат младите лекари да не връщат заплатите си за времето на специализацията, ако решат да заминат в чужбина и не изпълнят ангажимента си да работят поне 3 години у нас. Те обаче ще връщат таксите за обучението си, когато специализацията е по държавна поръчка. Общественото обсъждане на проектонаредбата продължава и през месец март.

Новата наредба предоставя по-добри условия на специализантите, смята д-р Галатея Цветкова, последна година специализант по офталмология. По думите й, по-труден е достъпът до специалности, които са по-атрактивни за специализантите, но дефицитни за държавата.

"По-атрактивните за младите лекари специалности са очни болести, дерматология. По-леки специалности, в които няма толкова тежки заболявания, няма висока честота на смъртност, нямаме толкова тежки нощни дежурства, изобщо нашата патология е малко по-лека, отколкото бихме определили във вътрешни болести, в хирургия. Съответно това са и специалности, които привличат повечето млади лекари."

В новия си вид наредбата търси баланс между интересите на специализантите и държавата, отбеляза Мартин Стоянов, който е пети курс в Медицинския университет в София.

"Идеята за обратна връзка на държавата е добра, тъй като тя все пак инвестира продължително време в своите бъдещи медицински кадри и е логично да има и някакъв момент на обезщетение, а именно тези такси, които се говори, че биха се връщали в случай на неспазване на това споразумение от страна на специализантите", каза той.

„Необходимо е държавата да има политика за подпомагане на специализацията в България. Всички знаем какъв е проблемът с някои дефицитни специалности, как един млад лекар може да започне да специализира и да остане в държавата да практикува като лекар“, заяви пред „Хоризонт“ председателят на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров.

Д-р Иван Маджаров  Снимка: БГНЕС

Трябва да има и друг вариант, по който специализантът не е обвързан с парични и други задължения, смята д-р Маджаров.

„При всички положения има желаещи, които да ползват субсидията от държавата срещу условието да останат да работят три години в България. Не е вярно, че всички специализанти отказват това. Проблемът беше, че на пръв поглед наредбата третираше като единствена възможност финансиране чрез министерството, което означаваше, че всички специализанти в България трябва да останат задължително да работят определен брой години, в противен случай ще възстановяват средства.“

Лекарският съюз подкрепя промените в наредбата за специализациите, защото са в посока предвидимост, не непосилни изисквания и финансов ангажимент на държавата към специализантите, подчерта Иван Маджаров.

Д-р Мартин Караманлиев е специализант по обща хирургия към Клиниката по онкологична хирургия към Университетската болница в  Плевен. Завършил е с пълно отличие. Носител е на наградата „Златен Хипократ“ на Медицинския университет в Плевен за випуск 2017.

Ще остана да работя в България и ще се развивам тук. Имах късмета и съм попаднал на много добро място, където младите са на почит, има възможност за развитие – както практическо, така и научно“, мотивира се той в предаването „Хоризонт до обед“.


Всички гледни точки чуйте в звуковите файлове.


Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
Още от
Будител на годината 2020