Гигантът сред кучетата – тибетският мастиф – е превърнат в извор на приходи от предприемчиви жители на столицата на Тибет – Ласа. Представителите на древната порода позират с туристите, нагиздени с черни очила, шапки и стоят неподвижно с часове на фона на величествените Хималаи, за да изглеждат добре на снимка срещу няколко долара. Това разказва Мариела Нейкова в „Покана за пътуване“. Енергичната дама вижда снимки на планината в Китай, където е сниман филмът „Аватар“, и сама си организира маршрут от Хонкгонг през Китай до Непал.
В Катманду попада на религиозен празник, при който всеки е длъжен да принесе в жертва животно – кокошка, агънце, бивол. При това олтарите са на улицата!
Мариела успява да стигне на височина 5300 метра и да изпита всички неудобства на височинната болест въпреки тренинга, подготовката и умишлената аклиматизация под формата на 24-часово пътуване с влак из планината. Но сърцето ѝ останало при тибетските мастифи в Ласа.
Историята за произхода на тези необикновени кучета е обвита в тайнственост, защото първите кучета се появяват много преди възникването на писмеността в Тибет. Генетично изследване, инициирано от учени от Китайския университет за молекулярна революция, съпоставя митохондриалната ДНК на вълк и куче. Според резултатите първите признаци за различието им един от друг се появяват преди 42 хиляди години. Аналогични експерименти с тибетски мастиф показват друг резултат – 58 хиляди години. Той е една от най-старите породи в света!
Археологически находки – кости и череп от тибетски мастиф – говорят, че предците му са били заедно с хората още през каменната и бронзовата епоха.
За първи път породата се споменава в писмен източник в началото на XII век. През 1121 година императорът на Китай получил разкошен подарък – огромни ловни кучета, напомнящи външно мастиф.
За родина на породата се смята Тибет, свещено място за последователите на Буда.
Благодарение на физическата си и интелектуална сила кучетата са незаменими спътници в суровите условия на живот там. Нерядко животните демонстрирали свирепост и затова доста от стопаните ги държали вързани и ги пускали да се разтъпчат само вечер – планинските селца винаги се нуждаели от охрана.
Мастифите били използвани за защита на манастирите. Тогава работели заедно с тибетските шпаньоли. Мъниците започвали да лаят неудържимо, щом надушат непознат, и тогава на помощ идвала тежката артилерия – мастифите. Огромните животни влизали неустрашимо в бой със снежни леопарди, затова монасите били убедени, че обителта им е защитена.
Тъкмо георгафската отдалеченост на Тибет е причината породата да се съхрани непроменена цели хилядолетия. Много рядко мастифите попадали в други страни под формата на трофеи и ценни дарове.
Според исторически данни подобни кучета са съпровождали армията на Чингиз хан в сраженията, а през останалото време били пазачи.
Между XIII-XIV века в Тибет стъпва Марко Поло – италиански пътешественик и търговец. В своите книги той споменава мастифа – огромно и зло куче, с размерите на магаре. „Гласът му е громък и силен, като рев на лъв, а очите му се наливат с кръв при най-малкия намек за опасност“, пише авантюристът. Но има подозрение, че красноречието му е било с цел да събуди въображението на впечатлителните читатели.
В продължение на векове до света достигат откъслечни сведение за тези величествени кучета от тибет. Разпространението на породата в Европа започва през 1847 година, когато лорд Хардинг, бъдещ вицекрал на Индия, поднася на кралица Виктория необичаен подарък – тибетски мастиф на име Сиринг. През втората половина на XIX век Едуард VII се връща в родината с двама представители на породата, които били показани на изложба в лондонския културно-развлекателен център Александър палас.
Това е първото запознанство на Запада с тибетския мастиф, който в продължение на хилядолетия е бил в пълна изолация от външния свят.
Удивителната порода започнала да придобива популярност сред аристокрацията.
През 1931 година интересът към мастифа довел до създаването на Асоциация на тибетските породи кучета. Тогава е формулиран и първият стандарт на породата. Създава го съпругата на подполковник Фредерик Бейли, която довела четири кучета в Англия.
Началото на Втората световна война едва не слага край на разпространението на породата. До този момент не е ясно как през 1950 година кучета от тази порода се озовават в САЩ като подарък за президента Айзенхауер. Впрочем, този жест на добра воля не бил възприет с ентусиазъм, а породата не предизвикала любов у американците. Изпратили мастифите в далечно ранчо и забравили за тях през следващите 20 години.
През 1969 година кучетата отново се озовават в САЩ. Този път направо от историческата им родина.
Днес тибетският мастиф продължава да е една от най-редките породи в света. Във Великобритания живеят едва около 300 чистокръвни екземпляра. В САЩ рейтингът на породата е на 124 позиция от 167 съществуващи кучешки видове.
Стандартът FCI предпола височината на мъжките екземпляри при холката да е 66 см. Идеалното им тегло е до 80 кг.
Снимките в галерията са на Мариела Нейкова.
