Eмисия новини
от 10.00 часа
Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

58 милиона иранци имат право да гласуват на парламентарните избори в петък

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Официално приключи едноседмичната кампания за парламентарните избори в Иран - ден преди вота, смятан за "лакмус" за популярността на властите в Ислямската република, предаде "Ройтерс". "Кампанията приключи в 8,00 ч. (4,30 ч. по Гринуич) и всяка агитация след този момент е нарушение на изборните правила", обяви шефът на изборния щаб Исмаил Мусави, цитиран от държавните медии.

Около 58 милиона иранци с право на глас утре трябва да изберат 290 депутати в еднокамарния парламент - Ислямско консултативно събрание (Меджлис). Срокът на правомощията на депутатите е четири години, като новите избори трябва да се състоят, преди да изтече мандатът на предишния състав.

Съветът на пазителите на конституцията на Ислямската република, който одобрява кандидатите, допусна 7148, като отхвърли около 6850 претенденти - умерени или водещи консерватори.

Това са първите избори в страната, отккато през 2018 г. президентът Доналд Тръмп изтегли САЩ от ядреното споразумение от 2015 г. и възстанови санкциите срещу Техеран, което нанесе удар на икономиката на Иран. Изборите няма да окажат голямо влияние на външната или ядрената политика на Иран, която се определя от върховния лидер аятолах Али Хаменей, чиито поддръжници - хардлайнери вероятно ще доминират в парламента, посочва "Ройтерс".

Предвид нарастващата изолация и заплахите от конфликт заради ядрената конфронтация въс САЩ и на фона на нарастващо недоволство вътре в страната активността на избирателите се смята за референдум за управляващия естаблишмънт и потенциален риск за властите.

"Очакваме правото си на глас да упражнят около 50 процента от избирателите", съобщи на излъчена по телевизията пресконференция Абас Али Кадходаи, говорител на Съвета на пазителите. На парламентарните избори през 2016 г. гласуваха 62 процента, а през 2012 г. - 66 процента.

Аятолах Хаменей каза, че гласуването е "религиозин дълг", но някои видни про-реформаторски политици и граждански активисти, живеещи в емиграция, призоваха за бойкот на изборите.

"Трябва да организираме силна кампания за бойкот в отговор на репресивната политика на системата", каза намиращата се в затвора правозащитничка Наргес Мохамади в послание от килията си, поместено на страницата на нейния съпруг във "Фейсбук".

Ирански активисти и опозиционни групи разпространяват масово в социалните мрежи туитър-хаштаговете #BoycottIranShamElections и #VOTENoVote.

Привържениците на статуквото ще гласуват за кандидатите хардлайнери, но мнозина про-реформистки настроени иратнци са разгневени от потушаването на ноемврийските протести срещу повишаването на цените на горивата, които бързо се превърнаха в политически демонстрации с призиви за "смяна на режима". Правозащитни групи твърдят, че силовото потушаване под ръководството на Гвардейците на исямската революция, е довело до гибелта на стотици иранци и до хиляди арести.

Обществеността е гневна и заради случайното сваляне на украенския пътнически самолет през януари, когато загинаха 176 души на борда, повечето иранци. След като дни наред отричаше, Техеран накрая призна, че Гвардейците са отговорни, припомня "Ройтерс".

Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
Още от