Повече от всичко е необходима идентификационна фигура на Европа, в която гражданите да виждат положително олицетворение на Европа. Лидерите обаче не се създават по алгоритъм, отбеляза Тодоров.
„Лидерите са нещо, което става или не става. Или се появява лидер, излиза на сцената и останалите го гледат в устата или не се появява такъв лидер. Ние може да съжаляваме, че в момента не виждаме на хоризонта лидери, които имат калибъра на задачите, които трябва да решава Съюзът. Но от друга страна, достатъчно е това Съюзът да функционира така, че да не пречи на появата на лидери.“
Брекзит отвъд емоциите и защо не се смеем на карикатурите на американския президент – това са част от темите на конференцията, на която ще се търси по-бавен и внимателен прочит на събитията. В темпото на всекидневния новинарски поток ние обмисляме събитията краткосрочно, а когато видим по-дългосрочните неща, картината се променя, допълни проф. Тодоров.
„В случая с Тръмп, поне както аз го виждам, изглеждаше, че изборът на Тръмп е просто улавяне на един момент от ловък политик манипулатор. Но президентството на Тръмп, което наложи друг стил на вземане на решения, на общуване, на отношения с публиката, независимо от своите постоянни кризи, изглежда, че е на определено равнище стабилно“, даде пример проф. Тодоров.
По време на кампанията за референдума за Брекзит през 2016 година се хвърляха драстични лъжи и манипулации на пледиращите за Брекзит, но погледнат в перспектива, този дебат за мястото на Великобритания в ЕС се води от десетилетия, посочи Христо Тодоров.
„И в този дебат има изтъкнати не само демагогски аргументи. Има и по-сериозни аргументи. Ако го гледаме само като на моментно обезумяване на британското избирателно тяло, ще си направим нещата доста лесни и ще разберем само част от действителността. В по-дългосрочните дебати сред икономисти, академични среди и т.н. се вижда, че разговорът за мястото на Великобритания в Европейския съюз се води с голям интензитет минимум от 92-ра година, от договора в Маастрихт, когато започват да се създават наднационални институции.“
Неизвестните пред Великобритания са страшно много, но и Европейският съюз трябва малко да се погледне в огледалото на британския случай, смята проф. Христо Тодоров.
„И едно от нещата, които са много видими, които в дискусиите във Великобритания са били изтъквани, е недостигът на демокрация. Това означава, че в Европейския съюз гражданите не са в достатъчна степен представени. Този проблем ще стои на масата, докато не започне някак си да се решава.“
Стои въпросът за по-добрата по-нататъшна интеграция на европейските общества, не толкова на политическите елити, подчерта проф. Тодоров в предаването "Преди всички".
