Те са сред най-слабо изследваните феномени, свързани със сетивните възприятия, а в нашето кресливо, но и опитващо се непрекъснато да спестява истини и време, тяхната автентичност като елемент на нашето физическо и духовно здраве се превръща в ценност.
Кое остава неразгадаемо при тишината и в мълчанието като неин субективен израз и как се естетизират те в историята и в наши дни – все по-често на Запад, освен на Изток?
Какво провокира учените за тяхното използване като изследователски инструменти за въздействие в практиката на т.нар. „най-тихи стаи“ и как могат да се превърнат в приятели далеч не само на авангардната реклама? Кой остава най-тихият вариант на звук, измерен досега от науката и ще се окаже ли прав Мишел Фуко, че „всичко, което не разбираме, е шум"?
Разговор с гл. ас. Силвия Борисова от Института по философия и социология при БАН, авторка на книгата „Естетика на тишината и мълчанието“, която се очаква да излезе в скоро време на нашия книжен пазар като разширено и допълнено издание.
