„Ако Доналд Тръмп бъде преизбран за президент на САЩ, макар че вторият мандат не му е в кърпа вързан, за света това няма да донесе нищо добро“, заяви пред БНР д-р Хенинг Риике, ръководител на програмата САЩ/трансатлантически отношения към Германското дружество за външна политика.
„Той ще продължи да се фокусира върху тихоокеанския регион и да загърбва Европа, а в резултат на това ще страда не само политическото, но и икономическото положение в Европа“, каза политологът в интервю за предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“ .
В ушите на Европа лозунгът на Тръмп „Америка на първо място“ звучи като оповестяването на края на една ера, ерата на трансатлантическото сътрудничество. Фокусът на Тръмп не е Атлантическият, а Тихият океан.
За преориентирането в американската външна политика и последствията за Европа, Весела Владкова разговаря с политолога д-р Хенинг Риике.
- Д-р Риике, споделяте ли впечатлението, че САЩ са се оттеглили от конфликтите в света, както всъщност обеща президентът Доналд Тръмп в предизборната си кампания преди четири години?
- Така е, и причината е, че Доналд Тръмп има един основен интерес в момента - да бъде преизбран през ноември. Той иска да влезе в кампанията с изпълнени предизборни обещания, и едно от тях е да изтегли американските войници от безсмислените и безкрайни, както казва той, военните конфликти по света. Така президентът оставя разрешаването на конфликтите в ръцете на регионални сили.
- Казвате, че САЩ искат конфликтите да се решават от регионалните сили. Конфликтната точка, към която в момента гледат всички, разбира се, е Сирия. Тръмп изтегли от там американските военни, които подкрепяха кюрдите в борбата срещу терористите, и ги остави в ръцете на Турция. Много наблюдатели определиха това решение на Тръмп като „най-голямата му грешка в Близкия изток“. Каква роля играят сега Съединените щати в този конфликт?
- Мисля, че САЩ не искат да играят ключова роля в сирийския конфликт. Според мен американците предпочитат да се намесват само, когато е необходимо, да участват със своите специални части в по-малки операции. Решението на Тръмп да изтегли американците от Сирия според мен беше импулсивно - той не послуша нито един от съветниците си. Но в крайна сметка изтеглянето от Сирия се обърна срещу Тръмп, защото у съюзниците му остана горчивия вкус, че не държи на дългогодишните си партньори.
Макар да иска американците да се изтеглят окончателно от Сирия, Тръмп няколко пъти ревизира решението си. Но в крайна сметка в конфликта между Турция и ислямистките групировки от една страна, и Русия и правителствените сили - от друга, Съединените щати не играят особена роля. Те не само не участват с военна сила, но и загубиха влиянието си върху двете страни в конфликта.
- А може ли това, както го нарекохте „импулсивно“ решение, да върне Турция в лоното на традиционния съюзник САЩ? Турция и Русия се договориха за спиране на огъня в северната сирийска провинция Идлиб, но това като че ли не улеснява ситуацията за Турция след влизането й в Сирия. И изобщо, как оценявате отношенията между Съединените щати и Турция?
- Тези отношения винаги са били трудни и лабилни, особено след като американците се намесиха по-решително в региона. Според мен Турция отдавна се опитва да се еманципира. А президентът Ердоган следва стратегическото си решение да превърне Турция в най-голямата регионална сила. Турция се стреми да гради партньорства не само със страните в югоизточна Европа, но и в Кавказ, в централна Азия, в Близкия и Средния Изток, и дори в Северна Африка. Но тази роля, към която се стреми Турция, противоречи на едно предано членство в НАТО.
Сега виждаме, че този опит за еманципиране на Турция се обръща срещу нея. Защото в Турция влезе в Сирия, за да защити вътрешнополитическия си интерес срещу кюрдите, а това вкара Ердоган в дълъг и сложен конфликт с режима на Асад и с Русия.
Фактът, че в конфликта с Русия Ердоган се обърна към НАТО за помощ всъщност е признание, че Турция не може сама да се справи в Сирия. Само че не можем да забравим, че Турция нападна сили в Сирия, които бяха важен партньор в борбата срещу терористите. Разбираемо е, че НАТО не може да задейства чл. 5 от Договора - нахлуването в Сирия не е нападение срещу страна-членка на Алианса.
- Един от многото проблеми в оспорваната провинция Идлиб е струпването на терористи. Това не би трябвало да оставя Съединените щати безразлични.
- Съединените щати следят отблизо, как се развиват нещата и доколко в момента може да се говори за възход на ислямистките групировки в региона. Те бяха недолюбвани от американците, но в същото време и партньори срещу режима на Асад. Но каквото и да прави президентът Тръмп в момента, той взима решенията си единствено през призмата на изборите през есента.
- За Съединените щати обаче борбата срещу тероризма беше - поне до сега - пътеводна звезда във външната политика. Така ли е обаче и за Доналд Тръмп?
- Борбата с тероризма вече не е толкова важна, както беше по времето на Буш или Обама. Нещата се промениха – „Ислямска държава“ се финансираше чрез търговия с петрол, контрабанда, наркотици и какво ли още не, но само защото владееше територии в Ирак и в Сирия. Това вече не е така.
Световният тероризъм продължава да съществува и да заплашва западните общества, но за Съединените щати това вече не от водещо значение, защото те са насочили фокуса си върху предстоящите по-големи конфликти с новите световни сили, като Китай, но и Русия.
- В такъв случай, какво означава това преориентиране за северноатлантическото партньорство? Начело на Съединените щати, най-голямата световна сила, вероятно отново ще застане непредвидимият Доналд Тръмп.
- Имам чувството, че демократите ще успеят да изберат кандидат, който наистина да е алтернатива на Тръмп. Така че все още смятам, че вторият мандат на Тръмп не му е в кърпа вързан. Но ако предстоят още 4 години Тръмп в Белия дом, за света това няма да донесе нищо добро. Той ще продължи да се фокусира върху тихоокеанския регион и да загърбва Европа, а в резултат на това ще страда не само политическото, но и икономическото положение в Европа.
Американците се ангажираха с прекратяването на много конфликти по света, което само по себе си е чудесно. Но мотивацията за това поведение е проблематична. Тя няма нищо общо с благородното желание за стабилизиране на региона. Мотивацията е вътрешнополитическа и е пряко свързана със спечелването на втори мандат за Тръмп. И в този смисъл не виждам Тръмп да търси партньорството с Европа.
Ако имахме чувството, че Съединените щати следват стратегически план във външната си политика, ако имахме чувството, че президентът няма да промени мнението си, когато се събуди на сутринта, тогава може би отношенията ни щяха да се градят върху взаимно доверие. Но това доверие наистина е загубено.
- А можем ли да видим в това шанс? Може ли оттеглянето на Америка от Европа и важните за нея региони да накара ЕС да се обедини и да се превърне най-накрая в онзи играч на световната политическа сцена, който винаги е искал да бъде?
- Европейците се намират в ситуация, в която най-накрая трябва да се обединят. Предстои разместване на пластовете след важни избори - догодина в Германия, а 2022 - във Франция. На фона на американската политика Европа изглежда нестабилна, продължава да не говори с един глас, а и е изправена пред много неизвестни. За съжаление не виждам достатъчно воля, Европа да поеме по-голяма отговорност поне в географски близките региони.
Интервюто може да чуете от звуковия файл.
