Шест часа преговаряха в Москва президентите на Русия и Турция Владимир Путин и Реджеп Ердоган. Договориха се за прекратяване на боевете в сирийската провинция Идлиб.
Дали с това примирие обаче отпадна опасността от пряк военен сблъсък между Русия и Турция на сирийска земя? И какво всъщност иска да постигне Кремъл в Сирия?
Кореспондентът на БНР в Москва Ангел Григоров разговаря с Марианна Беленкая, политически наблюдател на Издателска къща „Комерсант“.
- Кой кого надигра по време на преговорите в Москва: Путин Ердоган или Ердоган Путин?
- Много експерти в Русия смятат, че Путин е надиграл Ердоган и е постигнал много от това, което е искал. За разлика от Путин, проблемът на Ердоган е, че трябва да отчита настроенията на вътрешната си аудитория. Путин няма такава необходимост и затова, за разлика от Ердоган, не е правил гръмки изявления.
Има и друга версия. Някои руски експерти, които изразяват по-скоро позицията на Турция смятат, че Ердоган е повишил залозите в търга, разбирайки, че като поиска повече, ще получи по-малко, но ще може да каже, че като цяло е спечелил.
- Застрашава ли Турция суверенитета и териториалната цялост на Сирия?
- Ако се съди по официалните изявления, не. Да кажем, че в настоящия момент, когато президентите на Русия и Турция се договарят за стабилизиране на ситуацията на терен без участието на Сирия, е много трудно да се говори за суверенитет на държавата. Макар че Москва като цяло отчита интересите на Сирия, а Турция - интересите на другата страна. Суверенитетът на Сирия не съществува като такъв. Кой каквото ще да казва, но това е някаква илюзия.
Що се отнася до териториалната цялост, официално Анкара казва, че ще си тръгне, когато бъде постигнато политическо решение за Сирия. Всички обаче разбираме, че това може да не стане още дълги години.
- Можем ли да кажем, че вече няма опасност от пряк военен сблъсък между Русия и Турция на сирийска земя, каквито опасения се чуваха преди срещата в Москва?
- Едва ли ще има умишлен сблъсък, при който Русия умишлено открива огън по турските позиции или Турция по руските. Същевременно разбираме, че бойните действия могат да продължат във всеки един момент и всеки може да попадне под обстрел. И двете страни обаче нямат интерес от пряко и открито противопоставяне.
- По време на пресконференцията след преговорите си с Ердоган Путин заяви, че Русия и Турция са заинтересовани от продължаването на работата на астанинския формат. Означава ли това, че ключови играчи в Сирия и занапред остават Русия, Турция и Иран?
- Да, така е, но не трябва да изключваме Съединените щати, които продължават да контролират кюрдите в Източна Сирия. В момента американците активизират контактите си с Турция, за да я откъснат от Русия. Засега не се получава. Наистина, това важни изявления на президента Путин, че астанинският формат се запазва. Адресатът беше по-скоро Западът. Но опитите за разрушаване на този формат ще продължават.
Освен това не е ясно как ще работи той по-нататък. Ако става дума за решаване на въпросите на терен, то нещата се получават. Има големи проблеми в политически план, защото сега всички се захванахме с Идлиб и забравихме, че работата на конституционния комитет увисна във въздуха. Този процес прекъсна още през ноември, преди настъплението на силите на Асад в Идлиб. Представителите на организациите в конституционния комитет се събраха за втори път и разбраха, че не могат да работят заедно.
- Ще ви помоля да отговорите на един въпрос, който сама формулирате във ваша статия по следния начин: Разбира ли Москва какво иска Ердоган и има ли тя дългосрочна стратегия за Сирия?
- Струва ми се, че Москва разбира Ердоган малко по-добре, отколкото Ердоган разбира Москва. Москва се опитва да прокара решенията си там, където е възможно. И е готова да изчака, ако нещо не се получава веднага. Москва има някакво общо виждане за това какво трябва да стане в Сирия. Поне на думи. Пълен контрол над ситуацията от страна на официален Дамаск. Общите цели са достатъчно прозаични и ясни. Но остават и въпроси.
Как Москва вижда по-нататъшното си присъствие в Сирия? Възнамерява ли да влага пари в това присъствие и в удържането на стабилността в Сирия? Всичко това е под голям въпрос. Изглежда, че Москва не е готова да влага пари, а без пари, ситуацията там много лесно може да се дестабилизира.
Интервюто може да чуете от звуковия файл.
