В Израел в началото на седмицата се проведоха парламентарни избори. Това се случи за трети път за по-малко от една календарна година. И сега обаче, както и през април и септември 2019-а, няма ясен победител.
Двете водещи формации - дясноцентристката и консервативна партия „Ликуд“ с лидер Бенямин Нетаняху, и центристката коалиция „Синьо и бяло“, начело с доскорошния военен номер 1 на Израел Бени Ганц, се редуват да печелят вота на гражданите, но дори с потенциалните си съюзници все не могат да докарат мнозинство от 61 депутати в 120-членния Кнесет, за да съставят управляваща коалиция.
Резултатите от изборите на 2 март сочат 35 депутатски места за „Ликуд“ и общо 58 за десния блок около Нетаняху. „Синьо и бяло“ ще имат 32-ма депутати и с подкрепата на блока арабски формации „Обединена листа“ и една малка лява коалиция стават 55 места в парламента.
Единствено националистическата светска партия на бившия министър на отбраната Авигдор Либерман остава, поне засега, твърдо необвързана - нито с Нетаняху, нито с Ганц. Седемте депутати на партията на Либерман „Нашият дом Израел“, биха могли да наклонят везните за съставяне на правителство. Но Либерман е в конфликт с Нетаняху заради ултраортодоксалните му съюзници, а и отхвърля възможността да подкрепи Ганц - заради подкрепата, която му оказват от „Обединена листа“. А тя е трета по сила формация в Кнесета - с 15 депутати.
Въпреки че перспективите в това да има някакъв съществен смисъл все още не са ясни, „Ликуд“ и „Обединената листа“ могат да се смятат за големите победители от понеделник. Защото мобилизираха възможно най-много свои поддръжници да гласуват.
Как и защо - за това Деян Йотов и Добрин Йотов разговаряха с професор Хилел Фриш от Центъра за стратегически проучвания „Бегин-Садат“ към университета Бар-Илан и професор Юджийн Конторович от университета „Джордж Мейсън“.
Мобилизация вместо изборна умора
Политологът професор Фриш обясни как така вместо изборна умора се стигна до над 71 процента активност на електората, включително изключителна мобилизация на поддръжниците на Нетаняху:
„О, методът е научно доказан. За пръв път от доста време Нетаняху излезе по улиците, за да събира глас по глас. Това е видно в няколко периферни района, в които той се радва на най-голяма подкрепа.
Например Сдерот - градът, който е подложен най-често на ракетни атаки от "Хамас". Нетаняху отиде там два или три пъти и увеличи вота в своя полза с 20 процента. Същото стана и в други периферни райони със северноафрикански и арабски корени на местните жители“.
„Обединена листа“ пък стимулира близо 65 на сто от арабския електорат в Израел да отидат до урните - най-високата активност на това малцинство от две десетилетия.
Професор Конторович:
„Добра беше активността и на арабските партии. Една от причините за това беше, че в мирния план на Тръмп, не като част от него, но има намек - идея, че част от израелските араби, които се наричат палестинци и подкрепят създаването на палестинска държава, могат да станат част от такава заедно с районите в Северен Израел, където живеят. Защото по принцип са против моноетническа еврейска държава.
Но излиза, че те не искат да стават част от палестинска държава. Израелските араби дори се ужасяват от тази идея. И правят всичко възможно да елиминират каквито и да било шансове това да се случи“.
Подкрепа за мирния план на Тръмп
Защото това би означавало лишаване от гражданство на страна от първия свят за сметка на държава от третия свят, каквато би била палестинската, допълва Хилел Фриш думите на колегата си Конторович.
Той е категоричен, че в Израел мнозинството от населението е твърдо за т.нар. мирен план, който американският президент Доналд Тръмп обяви през януари. Включително за присъединяване на част от Западния бряг към Израел:
„Анексиране за мен е неправилната дума. Защото за анексия говорим, когато се присъединяват територии, върху които нямаш законно право. А аз вярвам, че ние имаме такова за тези територии, които са били част от мандата за Палестина. Но, ясно е, че запазването под израелски контрол на районите на Западния бряг, на които казват еврейски селища, се подкрепя от огромно мнозинство израелци. Цялата дясна коалиция е за това. Както и голяма част от формацията на Ганц. Около две трети от населението на Израел е за запазване на тези територии завинаги“.
И малко сметки от Хилал Фриш в отговор на въпроса дали само арабската коалиция „Обединена листа“ в новия Кнесет е за две държави с границите от 1967 година?
„Не. Трите партии от левицата, сред тях Партията на труда, които събраха 7 депутатска места, са за такова решение. Една от партиите в блока "Синьо и бяло" също недвусмислено поддържа тази формула.
Бих казал, че 40 процента от евреите поддържат палестинска държава, основана на ревизирана линия на примирието от 1948-ма“.
Въпрос само на време ли е Израел да обяви, че присъединява земите, които международната общност признава за палестински?
Отговорът - според професор Конторович:
„Дали това ще стане обаче наистина, не е ясно. Защото въпреки тези обществени нагласи, за да състави правителство, Ганц ще трябва да разчита на леви и арабски партии, които са против. И така той ще трябва да пренебрегне волята на мнозинството, само и само да стане премиер“.
А ще изпълни ли предизборното си обещание Нетаняху да анексира палестински територии в рамките на седмици след изборите?
Професор Фриш:
„О, Нетаняху е обещавал доста неща, които никога не е изпълнил. Вашите политици в България трябва да са светци, ако изпълняват всичко, което обещават, но у нас в Израел не е така. Повечето израелци разбират разликата между предизборни изявления и какво може да бъде осъществено на практика предвид международната обстановка и натиска, под който живее Израел. Затова избирателите няма да накажат Нетаняху, ако не изпълни това обещание“.
Ролята на Авигдор Либерман
Един човек обаче може да му попречи да го направи, като за пореден път откаже да подкрепи Нетаняху - Авигдор Либерман:
„Той не може всъщност да бъде решаваща фигура. Защото не може той да избира кой ще е премиер. Ако се присъедини към лявата коалиция, пак няма да им достигат гласове за мнозинство в Кнесета, без в него да участват и арабските партии. А те са радикално против Либерман и няма да участват в такова правителство. Така че - той би могъл да е най-много пречка, бих казал. Може да попречи на Нетаняху да стане пак премиер, но не може да осигури мнозинство на Бени Ганц, а само да подкрепи евентуално негово правителство на малцинството“.
Такъв кабинет обаче би бил крайно нестабилен, смята Юджийн Конторович. До безизходица обаче ще се стигне отново, ако Либерман пак се обяви за правителство на националното единство без ултраортодоксалната партия и арабите. Защото Бени Ганц отказва - с мотив обвиненията в корупция срещу Бенямин Нетаняху.
Процесът срещу него започва на 17 март, до когато президентът Ривлин трябва да обяви на кого възлага да се опита да състави правителство. Ще се позове ли той на същия аргумент, за да номинира Ганц вместо Нетаняху:
„Би могъл, но едва ли ще го направи. Избирателите знаят, че предстои процес за корупция и пак гласуваха за Нетаняху. Е, кой е Ривлин да взема противоположно решение!“
Личностните дрязги между лидерите, въпреки наглед незначителните им разминавания по основните политически въпроси, са това, което най-вероятно ще доведе до четвърти парламентарни избори след няколко месеца, смята професор Конторович.
Професор Фриш обаче е на мнение, че всички ще бягат от такова развитие на нещата:
„Ако се стигне до четвърти избори, партията, която ще ги предизвика, ще бъде наказана жестоко от избирателите. Това най-вероятно ще бъде „Синьо и бяло“.
Целият разговор с двамата експерти може да чуете от звуковия файл.
