Eмисия новини
от 07.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Жени с кауза

2
Скулптурните фигури пред Европейския парламент са с импровизирани маски на устата
Снимка: Ирина Недева

Как изглежда дългият път към равенството на половете, какво е направено и какво остава да бъде направено? Какви са отговорите на този въпрос на 8 жени и един мъж от специалния семинар в Европейския парламент, който се проведе в навечерието на Международния ден на жената 8-и март. 

Въпреки коронавируса, който тази седмица блокира влизането на външни лица в сградата на Европейския парламент в Брюксел, репортер на БНР се срещна с осем жени и 1 мъж с една и съща кауза - овластяване и равнопоставеност на жените. Защо на 8 март?

Брюксел

"Осми март не е просто ден, в който празнуваме постигнатото досега, а е ден за борба. Ден, в който виждаме къде сме днес и в който поглеждаме към бъдещето, което искаме", каза Евелин Ренйе - председателка на Комисията за правата на жените и равните възможности в Европейския парламент. Евелин Ренйе

Пътят към равенството включва много елементи -  битката срещу разликата в заплащането на мъжете и жените, срещу разликата в пенсиите, осигуряването на отпуската за майчинство и респективно бащинство, равнопоставеността на жените там, където се взимат решения - правителства, комисии, институции.

Вера Йоурова - европейски комисар с ресор Ценности и прозрачност и заместник-председател на Европейската комисия:      

"Щастлива съм, че в новия състав на Европейската комисия има повече жени, и че  шефът за пръв път е жена....За първи път, едва когато станах на 55 години и при моя пореден мандат като европейски комисар, имам началник жена - председателката Улсула фон дер Лайен, и логично този състав на Комисията взима темата за равнопоставеността присърце. Каквато е каузата и за мен". Вера Йоурова

Освен радостта, като тази на еврокомисарката Вера Йоурова, дългият път към равенството включва и гнева:

"Рибите и добивът им имат своето място в Европейския съвет, където са представени държавите членки със своите премиери. Там има комисия за рибите и риболова, но не и за жените. Мен ме интересуват жените, защото са половината от човечеството, защото са майки, дъщери. Би трябвало жените да имат повече права от рибите", каза Ирен Толерет.  Тя е част от Парламентарната комисия за правата на жените и равенството, както и на групата Renew Europe в ЕП. По професия е производителка на грозде и вино и член на комисията по земеделие, както и на комисията по правата на жените и равенството между половете. Ирен Толерет

Вера Йоурова също освен радост изрази и загриженост, след като ратификацията не успя в 6 държави членки на ЕС, а в България даже се стигна до решение на Конституциония съд. Реалистично ли е да се мисли, че ЕС като цяло може да ратифицира Истанбулската конвенция?

"Участвах в разгорещен дебат в София. Бях озадачена, че никой не ме подкрепи от страна на големите политически сили. Трябва по-добре да се обяснява какво всъщност означава конвенцията. Другата писта е Истанбулската конвенция да бъде включена в рамката на европейските компетенции, така както стана с достъпа до данни и други подобни неща", каза Йоурова и добави:

"Дълготрайните цели на Истанбулската конвенция, заради които аз я харесвам, са  обществото да спре да мисли, че насилието над жени е нещо нормално,  защото видиш ли те са си го търсили...или провокирали или защото така било според културните традиции. Културата, каквато и да е тя, не може да оправдава насилието. Тъй като, не успяхме да постигнем ратификация на Истанбулската конвенция в шест държави членки на Европейския съюз, ние започваме да обмисляме въвеждането на положенията от Истанбулската конвенция в европейското законодателство, тоест в законодателството на европейско ниво".

„Бях депутат във Финландия, когато ратифицирахме Истанбулската конвенция и сега, като я препрочитам още веднъж, виждам колко вдъхновяващ и важен е този текст“, сподели Сату Хаапанен. Тя е част от Европейския комитет на регионите и част от групата на Зелените в градската управа на финландския град Оулу.

"Наистина Конвенцията е много мощен инструмент", каза Сату Хаапанен и допълни, че в резултат на прилагането се откриват множество защитни домове за жени и деца, които са пострадали от насилие, и има много повече средства за неправителствените организации, които предлагат тази услуга и експертна психологическа подкрепа за жертвите.

Според Лусия Авилес от испанската Асоциация на жените съдии ключово в момента е в законодателството да се разшири разбирането за сексуална свобода и сексуално насилие, отвъд рамките на партньорството или семейството. Защото всеки нежелан сексуален контакт е изнасилване и посегателство срещу личността.

За шведската депутатка от албански произход Арба Кокалари, която е част от Комисията по права на жените и равенство на половете и докладчик в Европейския парламент по присъединяването към Истанбулската конвенция, темата за насилието над жени е основна.

"Да спрем насилието над жени в Европа е ключово, защото все още в Европа всяка трета жена е преживяла насилие защото е жена. Това е част от въпроса за спазването на човешките права. Европа трябва да гарантира тяхното спазване, щом изисква това от останалите държави".

За Арба Кокалари, която е част от Европейската народна партия, това е основна кауза.

Сату Хаапанен и Арба Кокалари

Много остава да бъде свършено и за трудовите права на жените казва Хелена Дали, еврокомисар за равнопоставеността от декември 2019 г. Тя е била министър за социалния диалог и гражданските свободи в Малта. Сред множеството прогресивни законопроекти внесени от Дали е този, който дава права на трансджендър и интерсексуалните хора на католическия остров в Средиземно море. Тя има заслуги и за установяването на Международния ден на жените и момичетата в сферата на науката, който ООН вече отбелязва всяка година.  

"Почасовата работа или т.нар. "парт тайм" работа е капан. Защото след пенсиониране води до увеличаване на пропастта в пенсиите на мъжете и жените".

И още една от каузите и битките на жените днес въпреки постигнатото досега. Битката срещу климатичните промени и въздействието на човека върху природата. Тази битка свързваме със звука на протеста "Петъци за бъдеще" по улиците не само на Брюксел, поведен от шведската ученичка Грета Тумберг.

Клауделис Силва е природозащитничка от Бразилия. Тя  става активистка след жестокото убийство на нейния брат и снаха заради усилията им в борбата срещу обезлесяването на Амазонската екваториална гора. 

Ирина Недева и Клауделис Силва

"Това е и лична, и колективна битка. Защото климатичните промени засягат всички ни, и особено жените, децата и семействата в Амазонските екваториални води"

Какво е основното оръжие, което имат жените в Амазонската екваториална гора, за да я спасят?

"Основното оръжие е солидарността, обединението. Жените се обединяват по места, създават мрежа, комитети, много важна е и подкрепата от градските жени. Тайната е да се върви от малки към големи групи".

Клауделис Силва е известна с позицията си срещу незаконния дърводобив и производителите на въглища, работещи в района на Прая-Алта Пиранхейра в Амазония. Но само те ли са опонентите в нейната кауза. Кои и къде са враговете в тази толкова дълго продължаваща битка срещу климатичните промени?

"Опонентите ни са икономическите интереси, които експлоатират гората и я унищожават заради своята печалба. Затова и рискът, който поемат жените в тази битка, е сериозен".

Защо една бразилка се уповава на европейските институции и какво очаква от Европейския съюз е логичният въпрос:

"Най-доброто, което може да направи ЕС е да регулира икономическите интереси на мултинационалните компании, които печелят за сметка на Амазонските гори. Материалът и ресурсите се изнасят към Европа. ЕС е от големите потребители, и съответно платци, които допринасят за печалбата на тези големи компании. Тези неща са включени в търговските споразумения ЕС - Бразилия и ние трябва да сме по-запознати с тях и да има регулация", каза Клауделис Силва. Тя не се отказва от каузата само защото е била почетена от ЕП като финалист на наградата "Сахаров" през 2019-а.

Бенедикт Ерлингсон

За да се противопоставим, ни трябва икономическа сила, а не просто идеология, казва Бенедикт Ерлингсон, режисьорът на филма "Жена на война", който спечели наградата LUX на Европейския парламент и още 36 международни награди, включително на Седмицата на критиката в Кан. Филм, който показва борбата на една смела жена, обвинена в екотероризъм.

"Аз определям сам себе си като екофеминист. Същите тези сили, които потискат жените, експлоатират и изтощават планетата Земя. Тези сили имат различни имена. Едното от тях е "Патриархат", а другото - "Капитализъм", като свръхпроизводство на боклук".

И тогава си имаме работа с мъже. Мъжете могат да не са само с бради и пистолет в гащите, те могат да са същества, обгърнати в лукс и елегантно предвижващи се по Уолстрийт, допълва Ерлингсон.

Какво мисли исландският филмов режисьор Ерлингсон за движението "Me too", защото някои го намират за форма на изнудване:

"Движението "Me too" показва юмрук, а мъжете трябва да бъдат принудени да признаят очевидното и даже да бъдат поне малко изнудвани, за да отстъпят пространство. Разбира се този юмрук може да се използва и неправилно, и да вменява, вместо да доказва вина. Затова е важно да има коректни съдебни процеси. Всеки инструмент може да бъде използван по опасен начин, но това не го прави ненужен. Движението "Me too" е такъв инструмент".

Бенедикт Ерлингсон си спомни, че неотдавна бил провокиран от журналистка по същия въпрос и тя въпреки външните черти на нежния пол заела мачистки позиции. Той застанал на феминистката страна и я провокирал:

"Това, което ние мъжете в Скандинавия открихме, е че ако дадем повече власт на жените, ако ги подкрепим и ги направим по-силни икономически, ще получим по-добър секс. По времето на матриархата на мъжете им е било по-добре. Били са далеч по-спокойни, получавали са повече отколкото в условията на патриархат", каза режисьорът Ерлингсон с усмивка и уточни, че отвъд провокацията, това изречение е и самоирония, защото мъжете само се залъгват, че трябва те да подарят повече власт на жените. Истината е друга. Жените сами си я вземат, защото все повече знаят и научават как.

Репортажа на Ирина Недева в "Неделя 150" можете да чуете от звуковия файл.

Снимки: Ирина Недева


БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Горещи теми

Войната в Украйна