"От една страна уврежданията на бъбреците водят до артериална хипертония. Даже мога да кажа следното - всяко бъбречно заболяване в определена форма или стадий, всяка пречка в оттока на урината, всяка съдова промяна в бъбреците може да доведе до артериална хипертония", коментира в предаването "Хоризонт до обед" доц. Атанас Кондурджиев, началник на Клиниката по нефрология в болница „Св. Иван Рилски".
Ако пациентът има хипертонична болест, т.е. ако не се лекува есенциалната хипертония, вероятността да се засегнат бъбреците и да се увредят е много голяма, посочи специалистът.
Когато бъбреците са засегнати от болестен процес и пациентът има артериална хипертония, трябва да се знае, че при голяма част от болните тя е резистентна.
"Тя се поддава по-трудно на лечение и затова е важно да се направи консултация с нефролог. От една страна да се изследва бъбречната функция, от друга страна - да се подбират медикаментите, които най-добре биха помогнали и предпазили органите от по-нататъшно увреждане", изтъкна доц. Кондурджиев.
В България има около 2 милиона хипертоници, половината от тях - 1 милион не знаят, че имат артериална хипертония и изобщо не се изследват.
"Проблемът наистина е сериозен. От 2 милиона може би около 250 хиляди се лекуват правилно, проследяват се, вземат мерки, консултират се навреме, навреме се пресрещат усложненията", отбеляза нефрологът.
Пациентите с хронична бъбречна недостатъчност имат слаб имунитет, каза още специалистът.
Интервюто можете да чуете в звуковия файл.
