Той е може би най-известният и уважаван изследовател на папа Пий XII и чака с нетърпение да се отдаде на 400-те хиляди кашона, всеки с 1 000 страници документи.
„Трябва време, за да анализираме архивите. Дължим го както на жертвите на Холокоста, така и на покойния папа Пий XII“, казва проф. Волф, с когото Весела Владкова разговаря, след като заразата Covid-19 засега попари плановете му.
"Повече от 10 години се подготвяхме за този ден. В продължение на 12 години изследвахме всички 17 хиляди известни в Германия писмени документи на Ойдженио Пацели, бъдещия папа Пий XII-ти. Изследвахме документи в Съединените щати и други държави по света. И най-накрая дойде големият ден. Пет дни по-късно ватиканският архив трябваше да затвори заради разпространението на коронавируса. Може да си представите, колко разочаровани бяха всички."
Екипът на проф. Волф, естествено, се интересува от отношението на папата към Холокоста - знаел ли е, какво е знаел, на какво е повярвал, в какво и защо се е усъмнил, че системното изтребване на евреите се е случвало.
"В архивите на папския нунций в Швейцария се натъкнахме не само на писмени документи и свидетелски разкази на евреи, но и на снимки от масови разстрели и на пресни масови гробове. На този фон се питаме, защо през 1948 година Светият престол не признава основаването на израелската държава. Питам се също така, дали със знанието на папата са издадени паспорти на д-р Менгеле, на Адолф Айхман и на други престъпници, благодарение на които те са успели да избягат и да се укрият в Аржентина.В следвоенно време се питаме, защо Ватикана се обвързва толкова тясно със Съединените щати, защо политиката на Ватикана е обърната изцяло към Западния свят, какво се крие зад антикомунизма на папа Пий XII-ти, и имал ли е Светият престол връзки с опозиционните движения в Източния блок, например по време на унгарското въстание 1956 година."
На 24-ти декември 1942 година радио Ватикана излъчва коледно послание на папата. До ден днешен то предизвиква спорове в научните среди:
„Човечеството е длъжник на стотици хиляди хора, които без никаква вина, понякога само по причина на тяхната националност и раса, са белязани за смърт или постепенно унищожение“, казва папа Пий XII, а проф. Волф твърди, че единствените, които са го разбрали, са националсоциалистите. Дневниците на Гьобелс съдържат серия коментари за папата. Критикува го, че се застъпвал за полските евреи. На 10-ти август 1943 г. Гьобелс пише: „Без съмнение, папата не е приятел на националсоциалистите.” За коледното послание на папата проф. Волф казва:
"Това е единственият текст на папа Пий XII, в който той, макар и много завоалирано, казва, че е разтревожен. Но за мен основният въпрос е, какво го е накарало да изрече тези думи? Защо не е бил по-конкретен, по-директен? Защо не употребява думата „евреи“? Че е трябвало да бъде по-конкретен, папата е знаел, защото само година по-рано сам признава, в писмо до епископите в Германия, че в качеството си на глава на Римокатолическата църква би искал, но не може да отпраща по-ясни послания."
"За нас е важно да прочетем оригинала на това коледно послание. Защото знаем, че текстовете на папата са писани от неговите сътрудници, но преди да ги произнесе, папата е нанасял корекции на ръка. Интересно е да разберем, какво е задраскал или пък е допълнил Пий XII на ръка. Защото знаем, че по това време папата вече е имал информация за изтребването на полските евреи.
Папата е получил хиляди молби за помощ от евреи. Това е доказано. Някои писма са отчаян зов за помощ, молба да получат от Ватикана пасаван, за да могат да се качат на кораб за Палестина. Според мен папата е трябвало да протестира по-силно", пояснява проф. Волф.
И все пак, в годините на Холокоста има спасени евреи във Ватикана.
"Има достатъчно доказателства, че много църкви и манастири са отворили вратите си за евреи. Но това е само едната страна на оказаната подкрепа. Има и доказателства за целева помощ, която е оказала администрацията на Светия престол."
Пий XII е живял до 1958 година. Дотогава осмислянето на националсоциализма в Европа все още не навлязло в решителната си фаза, въпреки че между 1945 и 1949 година се провеждат Нюрнбергските процеси.
Мълчал ли е папата и след края на войната?
"Знаете ли, официално изразените позиции на папата по този въпрос са изключително малко и много обрани. След края на войната той се е срещал с оцелели в концентрационните лагери евреи. Но в публичните си изяви почти никога не употребява думата „евреи“. И със сигурност нито веднъж не признава каквато и да е вина за избиването на евреите. В нито един момент папа Пий XII не признава, че църквата е мълчала и не се е опитала да спре това масово изтребление. Това, което сега ще търсим в архивите, е, дали папата е чувствал вина и го е заявявал неофициално, т.е. в покоите си, между стените на Ватикана. Защото винаги има разлика между това, което говорим публично, и онова, което признаваме в тесен кръг. Интересува ме, дали папата и обкръжението му изобщо са обсъждали този въпрос. Защото протестантската църква на Германия признава официално, че носи вина за Холокоста, защото не се намесила", подчертава германският изследовател.
Днес говорим за история, но ако се върнем назад, в онези години всъщност става дума за политика, за политическо управление и за политически решения, какъвто е планът на Хитлер за изтребването на евреите. Доколко може църквата да се меси в политиката?
"Пий XII е бил дълги години дипломат. 12 години е бил папски нунций в Берлин. А след това, от 1930 до 1939 година, е държавен секретар във Ватикана, т.е. политическото лице на Светия престол. В архивите, които сме изследвали, проличава една лична дилема още от времето преди да бъде избран за папа. От една страна той казва: „Католическата църква е естественият адвокат в света за спазването на човешките права. Винаги когато хора са преследвани заради произход, раса или религия, католическата църква трябва да ги защити.“ Това е цитат от негово писмо до наследника му, папския нунций в Берлин през 1933 година. В същото време обаче папа Пий XII пише: „Грижата за душевния мир на католиците е основната задача на нашата църква.“ Забележете – „грижата за душевния мир на католиците!“ С други думи, папа Пий XII-ти е разкъсан между тези две задачи, които сам формулира - закрилата на друговерци и грижата за правоверните, т.е. католиците. Имам усещането, че Пий XII в крайна сметка винаги е заставал на страната на правоверните, на католиците. В моите очи става дума за морално-богословски въпрос, въпрос от обществено-политическо, но и морално значение. И тъй като въз основа на наличните изследвани документи знаем, че папата е бил разкъсван от тази дилема, за нас, историците, е от ключово значение да разберем от архива му, как я е разрешил за себе си".
Какво значение има осмислянето на историческото минало за днешното поколение, но и за имиджа на католическата църква?
"Този процес е абсолютно необходим и жизненоважен! Особено за днешна Германия, където антисемитизмът отново надига глава. Днес католическата църква подържа приятелски, близки отношения с еврейската общност. От личен опит знам, колко важно е разкриването на цялата истина около папа Пий XII-ти за еврейската общност по света. Ако искаме да живеем в свят, в който цари религиозен мир, то той е възможен само въз основа на историческата истина, независимо от това, дали тя ни харесва или не. Само познавайки историята ще можем да живеем в мир със себе си. Убеден съм, че изследването на историята може да помогне. Защото новата вълна на антисемитизъм се дължи не на последно място на историческата лъжа. Ако католическата църквата е съгрешила в поведението си, трябва да го признае, за да бъде на чисто със себе си", коментира пред БНР проф. Хуберт Волф от университета в Мюнстер.
Цялото интервю проследете в звуковия файл.
