Eмисия новини
от 21.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Адвокат Мария Шаркова: Няма конфликт между личните права и общественото здраве

Мобилното проследяване крие риск от нарушаване на правото на личен живот

Мария Шаркова
Снимка: Архив, БНР

Не трябва да говорим за конфликт между личните ни права като правото на личен живот, религиозна свобода и право на придвижване и ограничителните мерки, свързани с общественото здраве. Индивидуалните ни права са свързани с общественото здраве. Тази позиция изрази пред „Хоризонт” адвокат Мария Шаркова. Тя смята за озадачаващо искането на правосъдния министър Данаил Кирилов за дерогация на Европейската конвенция за правата на човека, докато трае извънредното положение. 

„Ако не можем да осигурим общото добруване на обществото, няма как да осигурим на всеки поотделно правото на живот или на достъпно здравеопазване. В конкретния случай Конвенцията за правата на човека много ясно предвижда кои права могат да бъдат ограничени и в какви ситуации. И ако министърът смята да въвежда други ситуации, затова много му пречи Европейската конвенция, ето тук вече трябва да сме притеснени”, изтъкна юристът.

„Аз не знам защо е толкова обезпокоен министърът на правосъдието от съществуването на тази конвенция и защо иска да си осигури някакво спокойствие. Смята ли да нарушава тази конвенция, затова ли иска нейната дерогация, тъй като в много стари демокрации – Англия, Франция и т.н. никой не е поискабл дерогация на тази конвенция. Аз самата съм озадачена от това действие”, коментира Шаркова в предаването "Преди всички".

В ситуация, в която няма възможност за съдебен контрол, има риск от непрапопорционално нарушаване на правото на личен живот, посочи Шаркова в коментар относно мобилното проследяване на карантинираните лица.

„И използване на тази мярка за постигане на други цели, които излизат извън обсега на опазване на общественотот здраве, тоест някой да бъде следен, без въобще да бъде поставен под карантина или пък има и друг риск – някой да бъде поставен под карантина, само и само да бъде следен. Тъй като имаме и друг аспект – на защита на личните данни, например някой да постави друг под карантина, обосновавайки се с това, че той е бил контактен с потвърден случай на Covid-19, без човекът да знае с кой точно е бил контактен, с оглед защитата на личните данни на болния. И тогава може да се стигне до някакъв произвол.”

Адвокат Мария Шаркова определи глобата от 5 хиляди лева за нарушаване на ограничителните мерки като доста висока. "Настоящата глоба от 5 хиляди лева за разлика от другите административно-наказателни разпоредби не съдържа минимум и максимум", уточни тя.

В момента няма действащ съд, който да контролира правомерността на налаганите санкции, а едно от изискванията на Европейската конвенция за правата на човека е както да има законоустановеност на мерките, с които се нарушават личните ни права, така и възможност за съдебен контрол, подчерта Шаркова.

„Това наистина е проблем, защото не само наказателните постановления не могат да бъдат обжалвани. Не могат да бъдат обжалвани никакви индивидуални административни актове, каквито са например заповедите, с които се налага карантина и задължителна изолация.”

Мнението в детайли чуйте в звуковия файл. 


БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна

Най-четени