Болестта според предците ни е била резултат от нарушена социокултурна норма и свръхестествена намеса, казва проф. Албена Георгиева, заместник-директор на Института по етнология и фолклористика към БАН
„В миналото хората са си представяли, че болестта е някакъв вид нечистота, някакъв вид нахлуване на отвъдни сили, на зли духове, на нечисти сили. Дори са си ги представяли като определени същества, които имат определен вид. Които влизат в човешкото пространство, пакостят на хората, понякога влизат в самите хора и трябва да бъдат изгонени, отстранени, човекът трябва да бъде пречистен от тях. И най-често лекуването е някакъв вид изгонване, пропъждане, изчистване на човека”, обясни проф. Георгиева в предаването "Хоризонт до обед".
Най-често хората са смятали, че боледуват, когато престъпят някаква забрана и навлязат в нечисто, забранено пространство, поясни изследователката и даде примери с обредни практики, свързани с боледуването.
„Например може да нагазят трапезата на самодивите и те ги „оградисват” – човекът получава някакъв вид парализа, вид наказание за това, че е престъпил забранено пространство, сакрално пространство, което принадлежи на отвъдните сили. Или минат през друг вид нечисто пространство, което се владее от таласъм, където има убити хора, например в гората, непогребани по християнски обичай, къде бродят вампири...Тоест винаги, когато става дума за навлизане в някакво чуждо пространство, прекрачване на някакви граници.”
Съвременните обяснения със стрес не са били познати в миналото, където винаги е ставало дума за излизане от човешкото, "от това, което е обичайно, което е предписано от нормата.”
В текстове, свързани с чумата например, ясно се вижда, че не са били взимани толкова хигиенни мерки, колкото такива да бъде омилостивена или прогонена болестта, а пострадалият – да се лекува, изтъква проф. Албена Георгиева.
„Защото тя се е представяла като стара, грозна жена, но понякога и като хубава млада мома – тя е можела да заема различни образи, включително и като животно. Хората се опитвали да направят така, че болестта да мине по-меко, по-леко или да бъде отпратена в пределите на своето пространство, така че хората да не бъдат засегнати от нея.”
Възрастен мъж например разказвал как баба му от района на Радневско по турско време се борела с чумата, като се опитвала да я прогони с добро. „И решава, че трябва да прогони чумата от селото, но трябва да се действа внимателно, не с лошо. Омесила е питка, намазала я с мед и я занесла на кръстопътя към съседното село, като поканила чумата да си отиде. И тогава наистина чумата си тръгнала.”
„Много често се бяга в гората – тоест в неусвоено пространство, което се предполага, че не е заразено. Там хората се крият известно време, след това основават там селища, защото там се оказва чисто място. Много често така се разказва - селото не е било тука, но при чумна епидемия се е преместило.”
В миналото се е прилагал и интересен обред, свързан с представата за кръга – т.нар.заораване на селището, разказа проф. Георгиева.
„Обикновено се е извършвал в полунощ от двама братя близнаци, които нощем, с орало, в обредно мълчание, съблечени голи изорават бразда с два вола, които също са близнаци - бразда около селото три пъти, трябва да направят пълен кръг. Като се вярва, че този кръг, магически, „нарисуван” около селото, предпазва от влизането на нечисти сили. Много често това се е правело тъкмо при епидемии.”
Още за вярванията в миналото чуйте в звуковия файл.
