Времената са особени, защото ни карат да се замисляме. Всъщност не само психотерапевтите, а всеки един от нас има възможност да придружава другите в този процес.
„Колкото повече в момента го правим, толкова по-малко тревожност ще има за всички нас, защото изолацията е за всички в момента", каза в предаването "Графити по въздуха" професор Елена Мустакова, психотерапевт.
Започваме да усещаме по-ясно от всеки друг път колко много имаме нужда един от друг, колко много зависим един от друг и то не само от близките и приятелите си, а всъщност зависим от цялото останало човечество. Колкото повече се прекъсват връзките за доставки, всички вериги, за които досега не сме се замисляли, толкова повече усещаме как животът във всеки един край на планетата зависи от синхрона и сътрудничеството във всички останали нейни части, смята психотерапевтът.
"И в момента, когато тези неща се прекъсват отвсякъде, става все по-ясно колко леко сме възприемали неща, които заслужават да бъдат по-дълбоко ценени", допълни Елена Мустакова.
Всеки от нас участва в укрепването и задълбочаването на тези връзки или в тяхното прекъсване.
"Не само тези, които имат политическата власт да строят стени, но всеки един от нас с отношението си към другите хора изгражда стени или сваля стени", изтъкна психотерапевтът.
Ние имаме потребност да намираме смисъл. При физическа изолация, в момент, в който много хора загубват доходите си, работата си, сигурността си, здравето си, единственият спасителен път, който ни подкрепя, е намирането на дълбокия смисъл, каза проф. Мустакова.
Необходимо е да се създадат програми за нова заетост на хората, програми, които създават нови стратегии, за да не остане човек, който да не може да нахрани семейството си, отбеляза още тя.
"Това са неща, които сега много бързо се налага да бъдат осмислени - че не може всеки сам за себе си, защото тези хора, когато загубят доходите си, когато не могат да нахранят семействата си, това ще доведе до още по-дълбока социална нестабилност и всички зависим от тава. Всички зависим от грижата за всички. Това сега става все по-ясно”, подчерта психотерапевтът.
Необходимо е да се разпределят ресурсите по по-справедлив начин. Има процес на радикално пробуждане, изтъкна Елена Мустакова пред "Хоризонт".
„Тук става въпрос за това накъде насочваме погледа си. Ако насочваме погледа си към миналото - така е и в психологията, човек се обезкуражава, защото паметта човешка е такава, че най-много се фокусираме върху това, което е негатив. Това се запомня. Но когато освободим съзнанието си от прекалено "дъвчене" на миналото и с успокоено, утихнало съзнание се вгледаме навътре, тогава осмисляме и виждаме, и усещаме много по-широки и дълбоки хоризонти".
Интервюто можете да чуете в звуковия файл.
