Бизнесът се обяви срещу намерението на държавата да задължи търговските вериги да отделят поне половината от площта си за български храни.
От Българската търговско-промишлената палата (БТПП), където членуват и производители и търговци предложиха други механизми за подкрепа на родните стоки.
БТПП - организация, която представлява интересите и на производители и на търговци, и където членуват редица популярни търговски вериги и браншови обединения, е категорично против мерките, които обмисля държавата. Според не това е позицията и на техните членове.
Според Васил Тодоров от Палатата, подобно решение не е нито в интерес на българските производители, нито в интерес на потребителите, нито пък е антикризисна мярка.
„Съзираме опасността чрез една недопустима административна намеса да се променят действащи, и то успешно действащи търговски модели в търговските вериги, които към настоящия момент имат изключително важна роля, тъй като са обектите, които снабдяват със стоки от първа необходимост, хранителни продукти имам предвид, гражданите. И те са работещи обекти в условията на криза“, каза той.
Според Васил Тодоров подобна административна разпоредба би довела до това, търговските вериги драстично да променят източниците си на снабдяване и условията за доставка, както и организацията на цялата търговска дейност, което веднага ще се отрази на повишените им разходи, съответно ще повиши и цените за крайния клиент.
От Търговско-промишлената палата подчертано критикуват предложението в съответен хипермаркет да се предлагат само стоки, произведени в съответния регион или до 200 км разстояние.
„Предвиденото ограничение веднага би засегнало не само чуждестранни вносители, но би засегнало и българските производители. Т.е. български производители на стоки от Варна няма как да продават в София, а това би ограничило значително техните права и възможности да запазят своята дейност в тези тежки условия, тъй като софийският пазар генерира близо 40% от БВП на страната“, каза Тодоров.
„Такава мярка ще доведе до дефицити в определени региони и продукция от Южна България няма да може да бъде продавана в търговски вериги в Северна България. По отношение на качеството – възможно е при действащо едно такова постановление, търговските вериги, за да отговорят на потребителите, да бъдат принудени да влагат стоки с по-ниско качество, което е категорично против интересите на потребителите и не може да бъде считано за антикризисна мярка“, добави той.
Затова от Търговско-промишлената палата предлагат други решения на държавата.
„Държавата е длъжна, не в този конкретен случай и с подобна мярка, да създаде възможности и да насърчи и подпомогне българските производители било с програми, които насърчават електронната търговия, било чрез създаването, дори с държавен ресурс, на тържища, където тази продукция да бъде изложена и да има възможност тя да стигне или до търговец или до краен потребител. Но не и чрез въвеждането на такава административна намеса и такава мярка, която може да блокира и съществено да затрудни действащите търговски модели в търговските вериги. Това е задължението на българската държава. А не с административни мерки и модели да разбива действащи търговски практики“, каза Васил Тодоров от БТПП.
