След два-три брифинга на Националния оперативен щаб в мрежата се появи писмо, подписано от д-р Богдан Руйчев, анестезиолог с 40-годишна практика, реаниматор, сега пенсионер. Това писмо беше подкрепено от над 200 анестезиолози, работещи у нас и в чужбина. Недоумението е защо толкова специализирана информация се обсъжда по време на брифинга и как така лекари от ВМА могат да коментират некомпетентно въпроси, свързани с вентилация, интубация, като по този начин дезинформират населението и всяват паника.
За спецификата на интензивното лечение, професията на анестезиолога и на реаниматора, за лекарите и чиновниците – д-р Богдан Руйчев разказа образно в "Нашият ден":
"В съвременната медицина лекарите са организирани по специалности, по органи. Анестезиологът е д-р по обезболяване и по запазване на жизнените функции на човека в критични ситуации.
Ако разположим лекарските специалности на едно футболно поле, в момента играем срещу вирус. Кого ще пуснем напред – вирусолози, лабораторни изследователи, в центъра – епидемиолози да правят връзката. Назад в защита – от едната страна инфекционисти, от другата страна – интернисти, и по средата – горките централни защитници личните лекари...
Кой е на вратата – анестезиологът. Голлинията е границата между живота и смъртта.
За щастие в момента топката е все още в центъра на терена. На тези брифинги, първо, питам на това поле къде видяхте място за хирург? Затова той е издигнат стратег, той е наставникът на отбора. Няма лошо. Обаче това е националният отбор. А на клубно ниво във ВМА същият този стратег си има връзки с инфекциониста. И изведнъж дава възможност на инфекциониста да се обърне назад и да почне да командва вратаря как да лови топката и как се спасява дузпа.
И тука скочиха всички анастезиолози, защото това е дълбоко отнемане на правата и не е безопасно за целокупното население. Започнаха да излизат заглавия от рода: "Респираторите убиват, а не вирусът"! И се получи това безкрайно недоразумение.
Чиновниците
Чиновниците закриха Дихателния център. Той беше една блестяща реанимация за тежки продължителни реанимационни мероприятия, най-често дихателни. Преди 20 години в България стана една "рИформа". От управление на здравеопазването преминахме към здравен мениджмънт. В резултат на което болниците (клубовете на футболното поле) станаха търговски дружества.
Само че кризата жестоко разкри тази колосално сбъркана философия. Реанимациите се оказаха ужасна тегоба на тези търговски дружества. Анестезиолозите се прехранват, защото дават упойки. А реаниматорите са тегоба, заедно с огромен състав реанимационни сестри, акушерки и т.н. – екипи, изграждани с години... Най-накрая – кадри, специалисти се измъкват навън... И в момента имаме блестящи анастезиолози, нямаме реаниматори.
Да пази Господ топката да остане в центъра на терена, а не във вратарското поле, защото там става страшно. Ние сме изостанали далеч от средната европейска реанимация!
Д-р Руйчев призова да си останем вкъщи по Великден, за да не стига топката до вратарското поле.
