Много амбициозно и смело е да дадеш в хода на една епидемия прогнози с точност. Това заяви вирусологът проф. Златко Кълвачев в здравната рубрика на "Нашият ден".
Ваксината
Със сигурност ще бъде направена ваксина. Направени са вече десетки ваксини, които са във фазата на клинични проучвания. Ще се завършат тези клинични проучвания и ще имаме готова ваксина. Кога ще стане това обаче? Най-рано следващата година, според мен, при положение че всичко се развива нормално. Ако клиничните проучвания завършат неуспешно, тази ваксина ще отпадне. При предните варианти на SARS и MERS епидемията година след това бяха изготвени ваксини, за които чета, че са качествени и ефективни, но досега не виждам някой да ги е използвал, защото вирусът е друг, променен – и те няма да действат на този вирус. От една страна, вариантите на коронавируса, причинил епидемиите от SARS и MERS, са толкова променени, днешният вирус е толкова променен, че не му действа ваксината. Но от друга страна, предните варианти не са се възвърнали и те вече са отминали като опасност, според мен.
Коронавирусът още не е станал сезонна инфекция, каквато е грипът.
Много се надявам този вариант на коронавируса – сегашният, който причинява Covid-19, също да не се възвърне и да приключим с него след няколко месеца например.
Диагностиката
Тази диагностика трябва да се провежда правилно от опитни хора, защото първото нещо, което е изключително важно, е материалът, който се работи. Във вирусологията има принцип – какъвто материал подадеш на лабораторията, такъв резултат ще получиш. Т.е. ако не подадеш качествено взет, съхранен и транспортиран материал, резултатът ти няма да бъде истински – той ще бъде по-скоро фалшиво негативен.
Двата основни теста, които се използват до момента – този, който отчита наличие на антитела срещу вируса, и този, който отчита самия вирус, така известният PCR. Те изпълняват различна роля – докато откриването на антитела ще ни докаже дали преди време сме се срещали с този вирус, другият тест ще ни докаже дали в момента излъчваме този вирус. Трябва да уточня, че ефективността на бързите тестове не е много висока. Каквото и да си говорим, това са насочващи тестове – някои казват 30-40% ефективност. Далеч сме от големия процент на ефективност на тези тестове. Другите – PCR тестовете – са много по-точни и надеждни. И от тях има какво да се желае. Първо, те все още не са количествени – не отчитат вирусни товар, а само наличие или отсъствие на вируса. Освен това има няколко теста, които обхващат 1-2 или 3 гена на вируса. Ако хванеш повече гени, тестът ще се доближи повече до реалното. Резултатът трябва да се обсъжда от специалисти, защото в течение на инфекцията може да се открие примерно само един ген и тогава трябва да знаеш какво означава това. Откриването на гените във времето е различно. Тези неща с времето ще се уточнят, ще излязат много студии по въпроса и тогава вече ще говорим за патогенезата.
В момента и потогенезата, и клиниката не са ни ясни в цялост.
Когато имаме тестове, които дават противоречиви резултати, те трябва правилно да се интерпретират. Нещата трябва да се обсъждат детайлно и конкретно. Сега е модерно да се правят пулове. Пак искаме хитро да минем и в края на краищата ще излъжем себе си, защото в пула няма да хванем нискоположителните резултати.
