"Мисията Милосърдие" е рубрика, в която вече три месеца правим колективен портрет на съсловието на медицинските сестри и акушерките. Тези, предимно жени в бяло, които са важни за цялото човечество Образът, който рисуваме днес е на една жена на 68 години, пенсионирана като главна медицинска сестра преди три години. Тя е емблема в българското сестринство, с много награди и призове, които са признание за нейното милосъръдие. Мария Чепишева е бившата главна медицинска сестра на шуменската болница.
Според нея в ситуацията около разпространението на коронавируса всеки от нас трябва да е строг към себе си и да спазва предприетите мерки, които са респектиращи: "Аз съм убедена, че ако вярваме в това ,което ни казват ще излезем с победа от тази ситуация. Изпадала съм в моменти с масов травматизъм, знам какво е да приемеш 10 души в болница, чиито имена не знаеш и ги обслужваш само по номерата". Разочарована съм от реформата в здравната система, която не е довършена, но колегите са смели и съпричастни с професията си. Хората работят и в такава ситуация, във всякакви условия, но е необходимо да се цени сестринската професия, защото ние сме недооценени. Съсловието е разделено, имаше много протести, но въпреки това ние надграждаме нашите възможности. Трябва обаче и политическа воля, за да бъдат подобрени условията на работа. Сестрите трябва да бъдат страна по договорите със Здравната каса.
"Не може само едните да имат оценка за своя труд".
И продължава в по-личен план:
"Сестринството е моят живот изпълнен с дух на респект и светлина. Това е моята детска мечта, но ми трябваха много години, за да открия огромните трудности и изпитания на тази професия. Кандидатствах медицина, но не исках да стана лекар, а сестра. Това беше породено от моя роднина, която беше медицинска сестра - интелигентна и прилична жена. Гледала съм я как работи, тя ме е провокирала и до ден днешен не спирам да работя."
Мария Чепишева е била сестра в реанимационното отделение на шуменската болница, във времена когато никой не е знаел как се работи в ОАРИЛ (Отделението за анестезия, реанимация и интензивно лечение).
"Там съм се срещала очи в очи със смъртта. След конкурс станах главна сестра на същата болница. Всичко, което съм получила като награди и похвали, го дължа на целия екип, с който съм работила. Моментът, в който бях главна сестра имаше дисциплина и уважение. Статутът на главната сестра зависи от мениджмънта на болницата. Зависи и от начина, по който ще се подходи, тъй като е трудно да спечелиш доверието на директора. Идва момент, в който се разбира, че без главната сестра не може, защото тя е тази, която се занимава с целия персонал в болницата. Тя комуникира с всеки и работи с всеки."
Мария Чепишева е почетен председател на регионалната колегия на медицинските сестри в Шумен, тъй като е неин основател. По инициатива на Съвета на здравни грижи, преди 15 години тя организира семинар за сестринството, който прераства в годишна международна кръгла маса, която събира годишно над 1000 медицински сестри, за да обменят опит за подобряване на качеството на медицинските грижи. Госпожа Чепишева води клинична практика към филиала на МУ във Варна. Изпитва професионален респект към нейната главна сестра, с която продължава да споделя мнение за здравните грижи. На нея се дължи и автономността на главната медицинска сестра на шуменската болница, която е пренесена като традиция и се пази до днес.
