Eмисия новини
от 00.00 часа
Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Янка Йортел: Китай е различен от кризата през 2008-а, сега е много по-колеблив

Китай дарява на множество страни маски под лозунга „Любов без граници!“, но е в отбранителен и обяснителен режим.
Снимка: БТА

„Коронадипломация“ или „дипломация на маските“. Така в Европа и в Съединените щати е популярен подходът на Китай към Запада в момент, когато азиатският мастодонт се освобождава постепенно от коронавируса, а Европа и САЩ са още в разгара на масовата зараза с хиляди смъртни случаи дневно.

Китай е обвиняван за серия от нечестни действия спрямо останалия свят - от политика на „управление на истината“ в началото на кризата на своя територия до хардлайн пропаганда за превъзходство на комунистическия модел над демокрациите в управлението на такива смъртоносни кризи.

Сега Пекин е в отбранителен и обяснителен режим. Дарява на множество страни маски и друга предпазна екипировка под лозунга „Любов без граници!“. Но в същото време критикува агресивно водещите европейски сили за стратегиите им за борба срещу разпространението на коронавируса.

Каква е логиката - външно и вътрешнополитическа, зад това поведение на Китай? При какви условия биха се подобрили отношенията му с Европа? Способен ли е Пекин да запълни лидерския вакуум след превръщането на Съединените щати в интровертна сила?

За това Деян Йотов разговаря с Янка Йортел - директор на програмата за Азия на Европейския съвет за външна политика.

„В момента сме свидетели на това, което много хора наричат „битка на версии“ - спорове за това кой е отговорен за кризата и кой ще излезе първи от нея. Мисля, че за китайците голямото предизвикателство сега е да успеят да компенсират грешките, които са направили в началото, и да направят така, че да изглежда, че контролират нещата“, каза тя в интервю за предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“.

„Дали това е наистина така - дали китайското ръководство се справя икономически, в здравната сфера и всички свързани структурни проблеми около тях? Това е много спорно и ще трябва да почакаме, за да видим. Но със сигурност се прави опит да се представят нещата така, че китайските лидери са овладели ситуацията“, добави тя.

Янка Йортел - директор на програмата за Азия на Европейския съвет за външна политика

- Дали обяснението за поведението на Китай на международната сцена - агресивната пропаганда, конспиративните теории, дипломацията на маските - е вътрешнополитическата ситуация там? През 2008 година комунистическата пария си постави за цел минимум 8 процента годишен икономически ръст, за да се избегнат социални вълнения заради глобалната финансова криза. Какъв е кризисният потенциал сега?

- Вече е ясно, че ситуацията сега не е като през 2008-а. Китай е различен. Светът - също. Китай е много повече интегриран в глобалната икономика - във веригата на доставките и т.н. И реакцията му сега е доста различна. През 2008-а Китай успя да стабилизира глобалната икономика чрез гигантски пакет от стимули и инвестиции в инфраструктура. Тогава всъщност той пое ролята на икономически играч в световен мащаб.

Този път реакцията от китайска страна е много по-колеблива по отношение на инвестиции в глобален пакет от стимули. Това може и да се случи, но към момента виждаме ограничаване до вътрешни инвестиции - чухме например за 5G мрежата там. Китай е и доста по-сдържан към призивите за облекчаване на дълговите плащания на развиващите се държави.

- Как тълкувате пропагандните атаки от Пекин срещу някои европейски държави във връзка с коронавируса?

- Това, което видяхме през последните няколко седмици, като например обвиненията от китайското посолство във Франция за действията на властите по отношение на социалните домове и въобще за бавните им реакции на пандемията, а в Германия - писмото, което беше изпратено в отговор на статия на вестник „Билд“ за действията на Пекин по отношение на коронавируса, от това прозира колко отбранителен е характерът на китайската реакция. И колко нерешителност има там поне към момента.

Със сигурност не е много умно да се атакуват така фронтално европейските правителства - да се атакуват действията им срещу пандемията в опит да се покаже, че демокрацията е неефективна, когато трябва да се действа срещу здравна криза. Ако това ще е съзнателното поведение на Пекин и занапред, то определено няма да се възприема добре в Европа.

Това става в момент, в който Европейският съюз вече е в процес на рекалибриране на отношенията си с Китай. Когато сме достигнали много важно разклонение на пътя и нещата за Европа и Китай могат да се развият по различен начин. Все пак мисля, че сценарият на пълно отчуждаване е малко вероятен. Въпреки че Covid-19 кризата извади на преден план прекалени зависимости и предизвиква вече разговори за диверсифициране, за намаляване на зависимостта от Китай. А тези обвинения срещу Европа и пропагандата няма да му помогнат да стане привлекателно място за инвестиции и привлекателен бизнес партньор.

- До каква степен ЕС ще може да стане независим от Китай по отношение на производството и веригите за доставки?

- Трябва да се пресметне много внимателно. Въпросът е по отношение на какво точно Европа иска да бъде независима и къде иска да има избор. Диверсификацията предполага например не всички маски и въобще медицинска екипировка, които ти трябват, да бъдат от Китай. А и от различни места - било то в Източна Европа или Източна Азия. Трябва да е сигурно и че веригите за доставки са достатъчно гъвкави. Това може да е по-скъпо, разбира се. Но установихме вече, че зависимостта от един единствен доставчик също има икономическа цена, която не се вижда веднага.

Освен това, както се вижда от ходовете на Европейския съюз в момента, се работи и за защита на европейските активи от поглъщане в момент, когато цените на акциите са ниски. Целта е да няма възможност външни правителства да инвестират евтино, за да си осигурят влияние докато Европа е уязвима.

- На Германия ще се падне от средата на годината да е водеща в защитаването на европейските интереси по отношение включително на Пекин. Как очаквате да действа Берлин, включително по отношение на 5G мрежата, предвид собствените си търговски интереси в Китай?

- Да. Отношенията на Китай с Германия са сред най-специалните в Европа. Не само икономически, но и политически. Много стабилност беше внесена в тях, откакто Ангела Меркел стана канцлер през 2005 година. Достатъчно време за изграждане на стабилни отношения - това, което свикнахме да наричаме „пряка линия“ от Берлин до Пекин.

Върху Берлин ще падне отговорността, особено заради предстоящото германско председателство на Евросъюза, да се европеизират специалните отношения с Пекин. Защото единствено партньорство по европейски начин може да донесе големи ползи от тях.

За Германия ще е трудно, защото тя ще трябва да плати определена цена. За много други европейски страни ще е важно колко решителна ще е Германия. Защото тя е ключов телекомуникационен пазар и решението ѝ за 5G мрежата ѝ ще има огромно отражение върху глобалната роля на Китай в това отношение. През май ще започнат обсъжданията на ниво министерства. След това ще има дебати в Бундестага. И се надявам германските парламентаристи и правителството да разбират колко важно ще е решението им за отношенията на Китай с Европа. 

- Много ли наивно ли би било да се очаква Китай да се опита да си върне доверието на Европа и въобще на Запада чрез пълно отваряне на пазарите си и предоставяне на равни условия за чуждестранните компании?

- Точно това иска Европа от Китай вече от доста време - справедливи и равнопоставени условия за бизнес. Не изглежда обаче много вероятно към момента Китай да поеме по този път. Това е базисната цел на Европа - имаме взаимен интерес да правим заедно бизнес, но правилата на играта трябва да се коригират и да се спазват от всички. Ако Китай е способен да го направи, няма да има причина да не работим заедно. Но не е само търговията. За европейците са важни и други аспекти в отношенията - като спазването на човешките права. И Китай ще трябва да го има предвид.

- Смятате ли, че заради Голямата депресия, която някои икономисти и политици предричат, Китай ще бъде способен да запълни празнината, което Съединените щати оставят като лидер на глобалната сцена?

- И за това не мисля, че е голяма вероятността да се случи. Защото би било много скъпо. И наистина би трябвало да има силна воля за поемане на такава лидерска роля. Не виждам такава воля у Китай в момента. Само частична, може би. Има сфери, в които важността и влиянието на Китай ще се увеличат - заради относителния спад на американското могъщество. Но това не означава непременно, че Пекин ще играе роля, подобна на тази на Вашингтон досега. Защото, за разлика от Китай, Съединените щати винаги са били готови да инвестират в световния ред, който им отговаря.

Китайската визия за глобалния ред е различна. Но как и кога точно тя ще се материализира остава тепърва да видим. Визията на Пекин е такъв ред да следва неговите, а не глобалните приоритети, които ние сме приели към момента.

Интервюто може да чуете от звуковия файл.

Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
Още от