Белодробните, сърдечносъдовите и неврологичните заболявания, следвани от рак и диабет, са петте големи групи хронични болести, които ежедневно взимат жертви у нас. Това сочат данни на Световната здравна организация. Ето защо здравни експерти и природозащитници се обедняват около позицията, че докато се справяме с последиците от новия коронавирус, не бива да подценяваме останалите проблеми, застрашаващи бъдещето ни.
Такава е например заплахата от атмосферното замърсяване, което има конкретни екологични, социални и политически измерения. Становищата бяха изразени в рамките на публична онлайн дискусия, организирана от Лабораторията за анализ и политика на въздуха към Нов български университет.
В страните с висока концентрация на атмосферно замърсяване се констатира по-висока смъртност от новия коронавирус, показват данни от чуждестранни проучвания в областта на общественото здраве. Причината – хроничните заболявания на дихателната система повишават риска при заразяване. Изследванията връщат дискусията за вредата от фините прахови частици.
Пулмологът доктор Александър Симидчиев:
„Където стана най-големият проблем с коронавирозата, беше Северна Италия, най-замърсеното място. Индустриалният им капитал не искаше да се въведат мерки, за да не им пострада производството още януари и февруари, в резултат на което много закъсня и видяхме какво стана след това“.
Надеждата, че епидемията ще бъде овладяна, не бива да ни успокоява, защото при наличието на атмосферно замърсяване човешкото здраве е постоянно изложено на риск.
За сериозността на проблема говори и Георги Стефанов от българския офис на Световния фонд за дивата природа:
„Всеки ден от замърсяването на въздуха 4-5 души намират преждевременно смъртта си. Имаме глобална пандемия, свързана с изгарянето и ползването на въглищата, с климатичната криза и с честотата на атмосферното замърсяване“.
В столицата местната власт и представителите на научните среди се разминават в твърденията за произхода на най-сериозния замърсител на въздуха у нас, каквито са фините прахови частици. И докато официалната статистика на Общината сочи, че 57 процента от замърсяването се дължи на транспорта, а едва 35 процента са генерирани от битовото отопление, то д-р Атанас Терзийски, съосновател на отворената мрежа за наблюдение на околната среда,има различна интерпретация:
„Трафикът не се променя зиме и лете, основният фактор за замърсяването не е транспортът. Произходът на ФПЧ е отоплението от печките на хората“.
Икономическият живот спря на много места в Европа и по света, което доведе до подобряване на качеството на атмосферния въздух, но не бива да се забравя, че у нас това съвпадна и с излизането от есенно-зимния отоплителен сезон. Радостната статистика обаче не засяга климатичните промени, алармира Георги Стефанов:
„Макар и заключени вкъщи и непътуващи, продължаваме да консумираме енергия. Климатичните промени представляват глобален риск и за икономиката, и за природата. Ако допуснем унищожаване на баланса между екосистемите и нуждите на човека, няма да има сила, която да ни позволи да се възстановим. Това е разликата между една пандемия и климатичната криза. Последните дни изтичат“.
Екологът изтъква необходимостта от трансформация на икономиката и общественото поведение.
Експертите отбелязват, че епидемията от Covid-19 ще отшуми, но страната ни трябва да бъде подготвена за други предстоящи здравни заплахи. Д-р Александър Симидчиев:
„Имаме проблеми, не по-малко тежки от коронавируса. В България ще се увеличава маларията, денгата, това са тежки инфекциозни заболявания. Те ще се променят и ще станат чести заради температурните разлики, които са с 1-2 градуса нагоре, но са достатъчно, за да живеят комарите на тази територия“.
Репортаж по темата можете да чуете в звуковия файл.
