След дълго продължилата тишина в празните зали, театърът се отваря постепенно за зрители чрез алтернативни пространства в камерен формат.
Четири места могат да се ползват за работа на открито, три от тях ще бъдат отворени около 10-15 юни, съобщи Донкин в предаването "Хоризонт до обед". „Това са постановките с по един актьор, моноспектаклите и евентуално някои от спектаклите, които са с двама души. Народният театър сериозно е поработил в тази сфера, на своите камерни сцени последните 3-4 години. Имаме 8-10 заглавия, които бихме могли да предложим.“
Едно от пространствата е до служебния вход на театъра, т.нар. заден двор, който ще бъде превърнат в кафе-театър. Там ще могат да се разположат между 10 и 15 маси.
„За нас не е важна в момента голямата площ, многото хора. За нас е важно в момента да възстановим контакта си с нашите зрители – това е необходимо както на артистите, така и на нашите зрители. Този контакт, който е близък, като че ли има повече смисъл, повече същност и в момента това е по-важно, отколкото да правим по-мащабни работи.“
Ще се използват и двете тераси на ВИП залите на нивото на първия етаж – там предстоят срещи с известни български артисти, драматурзи, режисьори и сценографи. Срещите ще бъдат записвани и ще могат да се гледат след това.
„Бихме могли по този начин да покажем една съвсем различна "кухня" на театъра, едно съвсем различно лице на всичките тези творци, което ще бъде много интересно за нашите зрители.“
От края на август до края на септември ще работи и сценичното пространство по проекта „Театър пред театъра“.
Тъй като театърът разполага с две каси, едната ще бъде за хора над 60 години и те ще могат да влизат отделно.
Бившият билетен център пък ще бъде вече магазин за театрални сувенири – „нещо, което в България не е правено и за което отдавна мечтаем“, изтъкна Мариус Донкин.
Подготвя се и платформа на Народния театър за излъчване на спектакли. „Оказа се, че имаме около 70 спектакъла, които са заснети, но тъй като не съм доволен от качеството на заснемането им, ще ги подложим на преобработка и като звук, и като картина“, коментира театралният директор.
Мариус Донкин не е привърженик на онлайн излъчването на живото представление. „Театърът е такова изкуство, че неговото въздействие, неговата сугестия върху хората е живото изкуство, възможността да видиш наблизко и очите, и жеста, и дъха на артиста. Но има много хора от България, които искат да видят този театър, искат да видят неговата продукция, но не са в състояние да дойдат до София.“
Направена е ревизия и на драматургията за тази година, за да бъдат посрещнати потребностите на зрителите след епидемията от коронавирус, поясни Мариус Донкин. "За драматургията решихме, че е най-добре тя да бъде българска, да се разпростира както от класиката, така и до съвременната драматургия."
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
