Днес се простихме със София Несторова (1955-2020) – поетеса, преводачка и редакторка, в деня, когато излезе нейната последна книга „Сърдечен арест“. Тази пророческа в заглавието си стихосбирка идва след нейните три: "Целувам камъка" (1983), която печели Националната награда за поезия "Димчо Дебелянов", "Озонова наркоза" (1994) – отличана с Националната награда за поезия "Иван Николов", и "Избрах" (2005). Нейни стихотворения са включени в различни антологии. Георги Борисов я нарича „една от най-нежните и мъдри жени в българската поезия, а Божана Апостолова, с която работят години заедно, пише: „Висок професионалист, работещ със сърцето и ума си за литературата, дълбока, цялостна, умна и най-важното – талантлива“.
София Несторова
ИДВА ГОЛЯМАТА ВОДА...
Познавам
този странен тътен на горите
и стреснатите пътища на мравките,
и блъскането на страха в реката
по винаги отсъстващите камъни,
замръзналите сенки на тополите
във тъмните, загадъчни ливади.
Голямата вода...
Във пладнето на лятото
ще се сбогувам със ненужните си дрехи,
ще се приготвя тихо – като за смъртта.
Или като за ново раждане.
И ще помоля слънцето
да ме направи хубава,
за да не се уплаша от сълзите си.
Голямата вода...
Дано не се смили, дано не ме отмине!
Чуйте думите на поета Румен Леонидов за София Несторова.
