Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Извън чисто политическия контекст и конституционно погледнато, не е редно днес да подпишеш един закон, а утре да изпратиш искане за противоконституционност. Този коментар направи пред "Хоризонт" Стефан Попов, професор по политическа философия в Нов български университет и изпълнителен директор на "Риск Монитор".
В интервю в предаването "Преди всички" преди заседанието на Конституционния съд по искането на президента да бъдат обявени за противоконституционни текстове от Закона за здравето (свързани с преминаването от извънредно положение в извънредна епидемична обстановка), Попов отбеляза, че само парламентът може да ограничава права.
„Думите дали е обстановка, дали е положение, ситуация – можем да отворим тълковния речник, да видим някакво синонимно гнездо и да си подбираме удобна дума. Това не е действителният конституционен проблем. Действителните конституционни проблеми са два-три. Този, с който се занимава президентът, са правата. В случая той е генерално прав в искането си. Конституционен проблем има. Не е възможно според българската конституция или според която и да е друга конституция на демократична държава права да се ограничават, било с обстановка, ситуация, положение или каквото и да било, от изпълнителната власт. Те са гарантирани като фундаментални права, като основни и ограничаването им не само става по определен ред, определени процедурни стъпки, но има орган, който може да извършва това, може да ограничава само определен род права. Това е само парламентът. Той не може да делегира тази власт със закон на Министерския съвет, на изпълнителната власт. И второ – всичко това става временно, винаги с определени срокове, които трябва да се гласуват в парламента.“
Цялата тази интрига и история с промените в Закона за здравето говори за правната култура на това правителство, на това управление и за това „колко досадно, неприятно му е цялата тази работа с правата“, подчерта Стефан Попов. „Или – не стига тук, че ви спасяваме живота ден по ден, а сега и за правата сте се загрижили. Така звучи отстрани посланието на тази власт.“
„Народното събрание обяви извънредно положение изобщо и чак десет дни след това Закон за мерките по време на (извънредното положение – бел. ред.) Такова нещо в българската конституция – извънредно положение изобщо, няма. Има четири текста, в които се казва "военно или друго извънредно положение". Винаги, когато се обявява извънредно положение и винаги само от Народното събрание, трябва да се каже какво е това „друго“. То може да бъде наречено епидемично, санитарно, но генерално, изобщо, извънредно положение не бива да се обявява“, подчерта Стефан Попов.
