Eмисия новини
от 07.00 часа
Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Кой излезе и защо по улиците на Европа заради коронавируса

Протест в Испания
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Бил Гейтс е купил Световната здравна организация и инвестира в изработването на ваксина срещу новия коронавирус, защото иска чрез нея да чипира цялото човечество.

Под претекст, че има някакъв вирус, управляващите потъпкват гражданските права, защото се стремят към установяването на диктатура.

Ако има изобщо вирус, той е причинен от вредното излъчване на антените за 5G мрежата, изобретение на Китай, за да подчини европейците.

Това са само част от убежденията на хора, които през последните седмици излизат на протести срещу ограничителните мерки заради разпространението на Covid-19. Сред недоволните обаче има и разумни хора, притеснени за бъдещето си - социално, трудово-правно, здравно.

Демонстрант в Германия не иска да се позволява на Бил Гейтс да прави ваксина срещу коронавируса.

И въпреки това, да прерасне протестът в сериозно политическо движение, е малко вероятно. Не на последно място, защото картината в големите и най-засегнатите от коронавируса европейски страни, като Италия, Франция и Великобритания, е твърде различна.

Кой излезе по улиците в Италия

Един от протестите в Италия

Недоволството в Италия си има име - Джан-Марио Фену. Крещейки „Grazie, Corona!“ собственикът на пицария на остров Сардиния разби на парчета бара в заведението си от яд, че няма клиенти. Отчаянието на италианеца се превърна в символ на настроенията сред собствениците на заведения в Италия. Но въпреки това на ботуша големи демонстрации срещу рестрикциите за сега няма.

Обяснението на политическите наблюдатели е, че Италия е една от най-силно засегнатите от Covid-19 европейски държави, кадрите от претоварените болници със задъхващите се лекари и медицински сестри няма скоро да бъдат забравени.

И все пак - кой излезе по улиците на италианските градове? Ето коментара на кореспондента на БНР в Италия Елена Шаханова.

„Протестираха собственици на магазини и на заведения за обществено хранене, защото клиентите са малко, няма туристи и че правителството още не ги е обезщетило за карантинния период. Бе обяснено, че за да  получат средствата зависи от областните институции и гъвкавостта на банките. Куриоз е, че някои от тези управи не бяха разбрали какво изисква практиката, но е по-лесно някой друг да е виновен като кабинетът например.

От невниманието на едни и от невежеството на други се възползва опозицията чрез „Лига” и „Братя на Италия” останали в сянката на премиера Конте, получил одобрение за работата си от  65% от италианците. От тези партии произлизат някои от протестите както и поискания вот на недоверие към правосъдния министър Алфонсо Бонафеде, обвинен, че се разпоредил по време на карантината мафиоти-затворници да са под домашен арест. Бонафеде получи доверието на Сената, правителството оцеля с одобрението и на Матео Ренци, който със своята партия „Италия вива” е балансиращият елемент за управляващата коалиция в Парламента.

Остава недоволството на индустриалците. А когато това се случва, не е добър знак за управляващите в Италия. Не протестират само от автомобилния колос Фиат, получил над 6 милиарда евро чрез банкова гаранция на кабинета от отпуснатите от него 55 милиарда евро за възобновяване  на цялата страна“. 

„Жълтите жилетки“ се върнаха на улицата във Франция

В съседна Франция пандемията Covid-19 с още по-голяма сила извади на показ социалното неравенство, включително и в здравеопазването.

Дори президентът Еманюел Макрон призна за пропуски в планираната от него, но така и неосъществена здравна реформа. Тя трябваше да елиминира обедняването на медицинския персонал, както сам Макрон обеща. И ще изплати по 1500 евро на всеки, зает в здравеопазването.

Зад ъгъла дебне крайнодясната лидерка на Националния фронт Марин льо Пен, която сама се провъзгласи за защитник на всички, които загубиха или ще загубят работата си заради коронавируса. А „жълтите жилетки“ се върнаха на улицата, коментира кореспондентът на БНР в Париж Юлия Талева.

„Въпреки доста предпазливото излизане на французите от карантината още на първата събота след отпускането на мерките по улиците на Нант, Тулуза, Монпелие се стекоха отново познатите "жълти жилетки" - макар и съвсем малобройни. Сред тях бяха засечени и групи от анархисти, а в края на април закратко пламнаха безредици и в някои парижки предградия - признаци, че огнищата на социално напрежение не са загаснали.

Засега Франция  е по-скоро наблюдател на протестите срещу антиепидемичните мерки в други страни. Може би защото извънредното положение, вече въвеждано след терористичните атентати, е  позната ситуация, както и темата за жертването на свободи в името на сигурността (и в случая здравето). Затова и правителството засега отложи спорното мобилно приложение Ковид Стоп, критикувано като враг на личната свобода.

Освен това продължителните социални протести и стачки миналата година вече бяха нанесли огромни щети на френската икономика, допълнително съсипана от епидемията.

Тези дни търговци, току-що отворили своите магазини, призоваха за контрапротест, ако нови социални бунтове по улиците застрашат рухналия им бизнес.

Всичко това обаче изглежда като отлагане във времето на вълната от гняв във Франция, която епидемията вкара в небивала рецесия, нейните тежки последици тепърва ще личат.

Карантината е подходящ период за крайни, конспиративни, антиваксърски, дори езотерични уклони, които лесно могат да се влеят в многопрофилното бунтарско движение на „жълтите жилетки“. Впрочем тези дни един техен лидер предупреди, че социалният климат във Франция ще се влоши небивало. Това може до доведе до протестна вълна с епидемични размери“.

Британците едва ли ще излязат на масови протести

Британската полиция е пословична с ненатрапчивия начин, по който си върши работата.

Така изглеждат нещата във Франция. Бърз поглед през Ламанша показва, че британците сякаш не са притеснени нито от ограниченията в ежедневието им, нито от очакваните негативни последици от пандемията. Петдесетина души се събраха през уикенда в лондонския Хайд парк, още по-малко - двайсетина - бяха в Белфаст и Саутхемптън. А лозунгите им бяха „Борете се за свободата си“, „Край на лъжите“ и „Не на подтисничеството“. Ето как видя от Лондон кореспондентът на БНР Веселин Паунов протестите на Острова.

„За разлика от други държави, в Обединеното кралство до момента не се наблюдават особени протести срещу въведената карантина за коронавируса. Миналия уикенд около 50 души се събраха в лондонския Хайд парк на прочутия Спикърс корнър да изразят възмущението си не толкова от социалното дистанциране колкото от закъснелите действия на правителството. Плакатът, който обиколи медиите бе: „Кажете ни истината. Стига фейк пандемия“. Бяха арестувани 19 души, но ако сред тях не бе братът на бившия лидер на лейбъристите Джеръми Корбин, новината щеше съвсем да потъне в общия коронавирус поток.

Не че не се правят опити за организиране на протести онлайн, но и полицията зае доста твърда позиция с декларация, че ще разбива всички опити за нарушаване на социалното дистанциране под каквато и да е форма. Така че недоволството се изразява не чак толкова с протести, а с постоянни словесни атаки към управляващите в медийното пространство за неадекватните мерки, които включват, разбира се, и карантината.

Лично аз смятам, че можем да очакваме по-изразено недоволство, ако правителството наистина въведе задължителна 14-дневна карантина за пристигащите с полети в страната хора в момент, когато тази мярка вече отпада почти навсякъде другаде. Проблеми могат да последват и при опита за отваряне на основните училища от 1 юни, защото учителите не смятат това за разумно.

Но дали ще се стигне до масови протести - едва ли. Трябва да отбележа иначе, че като цяло британците са доста дисциплинирани и вероятно достатъчно уплашени, за да спазват карантината. Но има и друго нещо. Полицията тук е пословична с ненатрапчивия начин, по който си върши работата, без излишна показност и с необходимата доза толерантност.

Така че не може да се говори за някакво остро противопоставяне между полиция и граждани по отношение на карантината. И още нещо, познавайки доста хора наоколо оставам с чувството, че на британците им хареса тази схема да бъдат в принудителен отпуск, да си стоят вкъщи и да си получават 80 процента от заплатата от държавата. А пък тези, на които им омръзне доброволната самоизолация, по вече споменатия ненатрапчив начин да нарушават социалното дистанциране“.

Целия репортаж може да чуете от звуковия файл.

Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
Още от
Будител на годината 2020