„Ние, хората, сме оцелели и сме се развили като вид поради способността ни да се самоорганизираме в по-големи общности. По този начин ние сме по-близо до ресурсите, които са ни необходими за живота, за защитата и сигурността ни", отбеляза Петя Стойчева и допълни, че социумът е изключително важен, а социалната среда е своеобразно огледало, в което оглеждайки се, добиваме познания за себе си.
„От социалното обкръжение ние формираме самооценката си. Може да се каже, че извън социалния контекст не може да говорим за понятието личност. Това е причината да изпитваме неудоволствие и дори страдание, когато за дълго време бъдем лишени от социална среда и контакт. Това лишение от общуване ние наричаме глад. То никак не е различно от другите важни неща за нашето съществуване.“
Хубаво е да позитивираме всяко нещо, което ни се случва. Според гледната точка можеш да се възприемаш като жертва или като победител. Това важи и за социалната изолация, смята Кривицки.
„Всъщност това беше времето, в което можем да прекараме повече време с любимите за нас хора, да прочетем повече книги, да починем, защото този забързан свят около нас се завърна, но ние си взехме поуките. Искрено се надявам всеки един урок от тази ситуация да бъде задържан задълго, защото когато не вземеш навреме урока си, той се повтаря“, коментира Петя Стойчева – Кривицки.
След етапа на справяне с истинските страхове идва ред на ирационалните страхове – „какво щеше да стане, ако…“, а те предизвикват тревожност, допълни психологът.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
