Над половината ни предприятия отчитат загуби в кризата, а 1.6% от тях затварят врати. Това е картината в бизнес изследване на Националния статистически институт за май. 57.6 на сто от анкетираните предприятия регистрират намаление в приходите си от продажби на стоки или услуги.
"Април беше първият месец на много сериозно изпитание за българската икономика и това са данни, които покриват точно този месец. Вече разполагаме и с първи данни за месец май, които до средата на месеца показват, че безработните като брой са достигнали близо 300 хиляди, което е с около 100 хиляди повече спрямо началото на пандемичната криза. Тези 100 хиляди са освободени от предприятия, които или фалират и затварят завинаги, или свиват своята дейност. Това са основно фирми в сферата на туризма и потребителските услуги, които бяха най-бързо и най-пряко засегнати“, поясни Стоев.
Всички останали индустрии, включително преработващата промишленост като основен двигател на българския растеж, все още се опитват да запазят своя персонал и да задържат работници, без да ги съкращават, отбеляза Стоев. Ако се допусне втора вълна на безработица, това ще са може би още 100 хиляди нови безработни, прогнозира икономистът.
През последните седмици на март и първите на април картината на пазара на труда е била „доста шокова“, след това е настъпило успокоение, допълни Георги Стоев. Оптимистичният поглед е, че през юли-август индустрията в Европа, особено автоиндустрията, ще започне да работи в нормален режим и към българския пазар ще се появят поръчки, отбеляза той. По думите му е въпрос на няколко критични месеца, в които ще видим дали ще има втора вълна безработни.
Голяма част от новите безработни идват от сектора на туризма и услугите, но може би съставът на безработните ще се попълни и от хора от производствените предприятия, каза още Стоев.
Няма толкова много търсене на труд в селското стопанство. Дори в регион като Пловдив, който се възприема като „люлка на земеделието“ у нас, заетостта в земеделието в областта е 2%, изтъкна икономистът. „Тоест няма как да освободите 15% заети в услуги за потребители и те да отидат да работят в земеделието, защото то не е толкова трудоинтензивно. Нямаме такъв профил на българското земеделие, няма такова търсене на труд във фермите“, подчерта експертът.
По-дълги срокове за изпитателните трудови договори според Стоев биха стимулирали работодателите да създават заетост. Срокът от 6 месеца, предвиден от Кодекса на труда, да стане 12 месеца, препоръчва икономистът.
Стоев предлага още да се преосмисли механизмът за вдигане на минималната работна заплата, „ако правителството иска да запази броя на безработните около 300-400 хиляди, а не да минават над половин милион“.
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
