Кандидат-студентската кампания тази година ще е различна. Заради последиците от Covid-19 много от университетите разчитат на дистанционни изпити. Но и при тях има и новости. Като използването на изкуствен интелект.
Изпитите и лекциите остават електронни до лятото на 2021-ва дори и за най-реномирания университет – Кеймбридж. Решението ядоса студентите, които искаха да не плащат само за това да си стоят пред компютрите. А и се опасяват, че примерът ще бъде последван и от други английски вузове. На електронна регистрация и използването на уникалния номер разчитат за изпитите си над 50-те университета в България. Първите тестове за електронно вземане на изпити ще са след около месец.
За Нов български университет електронните изпити не са новост, каза пред БНР отговарящият за учебната дейност доктор Владимир Димитров. И затова той смята, че адаптирането към университета към неприсъствено кандидатстване е станало лесно.
"Тестът е структуриран така, че отговорите вървят в определена последователност. Студентът няма възможност да се връща. Има определено време да реши този въпрос. Тези въпроси, които са свързани с български, литература, са с едно време за отговори, в което той няма физическото време да седне да проверява в интернет какъв е отговорът. Има други въпроси, за които има повече време да отговори на тях. Но на тях пък няма как да намери отговора в интернет. Имаме и технически възможности по време на съответния изпит можем да направим по всяко време проверка, да видим какво прави, дали е сам. Всичките студенти използват високи технологии, компютри, телефони с камери. Така че винаги можем да проверим и технически. Но основното, тъй като имаме голям опит в дистанционното обучение от началото на 90-те години, знаем, студентите, които заплащат за своето образование, имат едно по-различно отношение към него. Когато един студент в началото, още първия семестър примерно си предаде своята курсова работа в платформата Moodle; и платформата му покажете, че той преписал някакъв процент - плагиатство, той сам си я сваля и започна да търси преподавателя да се научи как да прави съответния материал, за да не му се налага да преписва повече. Така че те самите знаят, студентите, кандидатите знаят, че има много технологии, по които могат да бъдат хванати и това, така да се каже, ги държи малко и зорко гледат и самите да не преписват".
Доктор Владимир Димитров от НБУ заяви, че вярва в позитивната нагласа и на студентите, и на преподавателите за използване на тези новости за изпитите в бъдеще. УНСС обаче е решил тази година начинът на кандидатстване да бъде на още по-високо технологично ниво. Електронни подписи, геолокация, проверка през МВР масивите на кандидатите, криптиране и използването на изкуствен интелект ще бъдат приложени за първия изпит след по- малко от месец. Професор Валентин Кисимов, който отговаря за центъра за иновативни и технологични системи в УНСС, обясни:
"Искам да ви кажа, че в България съществува така наречената професия кандидат-студент. Ние сме хващали тука хора, които се явяват вместо други. Правим пълна автентикация, да докажа, че аз съм Валентин Кисимов. Как го правим? Използваме приложението, при което отпред, отзад на личната карта се разчитат данните от личната карта; се изпращат към МВР. От МВР вземаме данните – снимка. В МВР снимката е с хубаво качество. Не е като сканиране при нас тука. Взимаме от МВР данните и ги сравняваме. Ако някой се опитва нещо и е правил нещо с чужда карта и прочее, системата отива и бърка в ЕСГРАОН. Който ви пита: „Как се казваше майка ти, преди да се ожени?“ Тоест, пита ви данни, които ги няма върху личната карта. Второто нещо, което правим, изрисуваме една елипса. И му казваме: „Моля ви се, поставете си лицето в тази елипса“. При което ние му вземаме една спокойна снимка и я сравняваме с това, което идва от МВР. След което с телефона му казваме: „Направи кръг върху стаята“. Но не просто направи кръг върху стаята. А ние използваме жироскопа, който е в телефона, за да сме сигурни, че човекът върти в стаята, а не седи на едно място. След което искаме да ни покаже какво има на бюрото. За нашите изпити, които ги провеждаме, ние не искаме да има никакви материали. Компютър не трябва да седи, защото изпитът го провеждаме през телефон. По време на целия изпит ние непрекъснато правим разпознаване на образа. Ние правим гласово разпознаване. Ако започнем да чуваме шумове, клавиатура, някой влиза в стаята и прочее, ние имаме право да анулираме изпита".
Етичните въпроси, които произтичат от този начин на изпитване са решени, обясни професор Кисимов. Заради достъпа до ЕСГРАОН и масивите на полицията, проверката на самоличността се осъществява от органа, който има правото да го прави - МВР. Връзката по време на изпита ще е криптирана, а данните за геолокацията, записите на шумовете по време не изпита, резултатите, електронният подпис, ще се съхраняват също на криптиран сървър, за който университета е и регистриран администратор на лични данни. Мерките, които УНСС планира да въведе за изпитите, се приемат от студентите, каза професор Валентин Кисимов:
"Не е кандидат- студентът притиснат от времето. Ние сме обявили в уеб сайта, че искаме от тях да ни разрешат да ползваме лични данни. Да ги заснемаме видео и аудио. А в телефона слагаме и цифров подпис- КЕП. Показваме му го на студента. Ние сме взели тези данни от тебе, разрешаваш ли те да са цифрово подпишат. И в момента, в който той каже „Да, разрешавам!“, тогава ние получаваме и разрешение да издаваме електронна студентска книжка, която е и банкова карта. Значи, с електронните студентски книжки ние се опитваме да учим студените на електронни пари. Както ги учим как се управляват пари, така ги учим и на електронни пари, електронни цифрови подписи. След време ще минем на електронно инвестиране и така нататък. За мене има едно такова нещо. ОК, изпитът си е изпит, човекът ще го вземе по някакъв начин, ще завърши, примерно, или няма да завърши. Но системата на обучение, на какво го учим човека. Езици, управление на пари, как да се работи с електронни документи. Край вече! Това да хода и да се подписвам аз там сега на ръка, на един ъгъл застанал – свърши! Това е за такива старци като мене. Младите хора нямат тоя път. Ето за това ние, въвеждайки тази система, осигуряваме нашите студенти да вървят по един нов път".
На този фон най-старото висше учебно заведение в страната СУ реши да признава оценките от матурата за кандидатстване в 116 от общо 118-те бакалавърски програми. За специалностите „Медицина“, „Фармация“ и Математика ІІ изпитите ще са присъствени. От СУ не обясняват решението си, което предизвика радост у едни и гняв в други. Но вероятно причината е липсата на време, за да бъдат организирани бързо електронните изпити. Образователният репортер на вестник „Сега“ Силвия Георгиева смята, че в ситуация на Covid-19 времето е било важен фактор, за да може и училищата, и университетите бързо да се организират, за да имат някакъв учебен процес:
"Някои започнаха веднага, на други трябваше повече време. Учудващо, Софийският университет, доколкото знам, започна също лекции онлайн, но пък премахва изпитите. Други университети не взеха такова решение. Техническият университет в София започна да провежда онлайн предварителни изпити. Не си прекъсна предварителната сесия. Също и други университети. Стопанската академия проведе онлайн изпити. Други по-малки университети също се справиха. Така че явно технологиите присъстват и занапред в обучението. И може би ще станат по-силно застъпени".
А това би променило и конкуренцията в тази сфера. Особено за университетите, коментира Силвия Георгиева::
"Младите хора, които знаем, че са по-различно поколение от предишното и са израснали с телефони с дигитални технологии може би ще бъдат привлечени от тези университети, които предлагат онлайн система за кандидатстване, за провеждане на лекции, за изпити. Това е облекчение за студентите. вероятно това ще бъде и чисто финансово по-добре за университетите. Колкото повече студенти привлекат с новите си дигитални технологии, толкова може би ще разчитат и на по-голямо финансиране от бюджета. Тъй като все финансирането е и на брой студенти, освен и на база на качеството на обучението. Университетите може да спестят малко средства от зали, плащане на сметки за сгради и така нататък. Но пък те ще трябва да внедряват нови технологии. Зависи от способността на университета да направи такъв скок и такава промяна. От ректора, от ръководството, от екипа, с който работи. Колкото по-добри и на напред с технологиите е и екипът, толкова по-добре и самият университет ще въведе такива електронни способи. Който го е взел присърце и е започнал сериозно да инвестира в тая сфера, ще продължи. Който не, вероятно пак ще върне към старото. Но то като цяло бъдещето е на дигитални технологии. Университетите да си събират в мрежи, да развиват науката. Така че бъдеще ще има тези, които се развиват в новите технологии".
Репортаж на Добромир Видев в предаването "Хоризонт за вас" можете да чуете от звуковия файл.
