"Шекспир ни каза, че целият свят е сцена, Кристо ни показа, че светът е галерия" – писаха световните издания по повод смъртта на Кристо. Той съумя да извади изкуството от музея и да го направи достъпно и вълнуващо, да даде възможност на всеки да го съпреживее изкуство, независимо от социалното си положение, възрастта, статута... Кристо съумяваше да покаже, че всеки има нужда от красотата.
Работите му още от 80-те години поставят екологичната тема, но правят и нещо повече – те се занимават с времето. Подготовката и създаването на намесите в пространството, създадени от Кристо и Жан-Клод, изискват понякога по 20 години, а съществуват едва седмица-две, коментирайки по уникален начин категории като трайно и ефимерно, крехко и монолитно, човек и природа, същевременно оставяйки дълбока следа и в историята на съвременното изкуство и в съзнанието на хората.
За тези неща в "Нашият ден" разказва журналистката Евгения Атанасова – страстна почитателка на творчеството на Кристо, автор на книгата „Кристо, Владо, Росен и плаващите кейове” и на филма „Мост към Кристо”.
Атанасова се научава да управлява лодка и изкарва капитански курсове, за да се присъедини към екипа, който изгради една от последните мащабни творби на Кристо – "Плаващите кейове".
Чуйте емоционалния ѝ разказ за контактите ѝ с Кристо. Тя казва, че за него не може да се говори в минало време. "Защото Кристо винаги е мечтата по нещо голямо, смелост да оставиш всичко зад гърба си и да започнеш наново, да бъдеш свободен, да поставиш любовта към изкуството над всичко рационално, дребно и човешко – един от големите артисти на нашето време."
