Инфекционистът посъветва:
„Ще посъветвам хората да живеят по най-нормалния начин - както са си живели досега, просто да си мият ръцете и доколкото е възможно да избягват да се тикат там, където има много хора, събрани на едно място в затворено помещение. Нищо повече“.
Изследванията у нас не дават реален поглед за разпространението на инфекцията, смята Атанас Мангъров.
Във връзка с откритите огнища в Доспат, Сърница и Сливен Атанас Мангъров коментира, че едва ли това са местата, където коронавирусът най-активно се разпространява:
„Ако това, което е направено там, се направи на много други места в страната, което по неизвестни причини засега не се прави, най-вероятно ще се открие, че и другаде има хора, които си ходят на работа, но ако се изследват, ще се окаже, че също са заразоносители“.
Доц. Мангъров не очаква коронавирусната инфекция да се активира през есента. Той отново подчерта, че тестването, което се прави в момента, не дава широк и обективен поглед върху особеностите на Covid-разпространението у нас:
„Ако продължаваме да го търсим (вируса) по този начин, ние на всеки няколко седмици ще откриваме може би такива огнища като в Доспат, Сърница и в Сливен, ще се плашим много, ще се затваряме, ще се скриваме и ако на нас ни харесва да живеем по този начин, нека да продължаваме. Всъщност в страната за момента това, което е важното, е, че броят на болните намалява. В момента в интензивните сектори има не повече 10-15 души“, подчерта инфекционистът.
„Всъщност за миналия ден в страната са починали четирима души на доста сериозна възраст. Не бива да се забравя, че всеки ден в страната умират около 300 души по всевъзможни причини. И ако ние изследваме тези 300 души за коронавирус, ние може да установим, че не са четири, а са може би 30-40 и повече души, които си умират с този вирус“, добави Мангъров.
Той отново подчерта, че при откриването на огнища на коронавируса става въпрос за хора, които са инфектирани, но това не означава болни:
„Доколкото виждам в тези няколко села, там болни хора няма, там има хора, които са заразени. Те до преди дни са си ходили нормално на работа и изведнъж, понеже по някаква причина някой е решил да ги изследва, е установил, че са положителни и изведнъж нещата драматично се променят... Те не са болни, намерени са заразени жени“.
Лечението с плазма се прилага ограничено, тъй като няма как да се осигурят големи количества.
Кръвната плазма не е нещо, „което ще реши лечението на болните от коронавирус. За момента няма дефинитивно лечение и няма как да намерим за всички евентуални бъдещи болни замразена плазма от оздравели“, отбеляза доц. Атанас Мангъров.
Примерът „Швеция“
Помолен да коментира ситуацията в Швеция и в отговор на въпрос дали има опасност у нас ситуацията с коронавируса да стане подобна, Атанас Мангъров изтъкна, че основен проблем при контрола на разпространението на Covid-19 в скандинавската страна се е оказало проникването сред рискови групи в старчески домове:
„Какво се случва в Швеция? Там проблемът е в домовете за стари хора. Тук това го няма, защото ние нямаме тези домове за стари хора, които ги има там. Преди Швеция по отношение на смъртността (свързана с Covid-19-бел. ред.) са много други страни, които се затвориха плътно - като Франция, като Италия, като Великобритания".
Интервюто може да чуете от звуковия файл.
