"Очакваше се вирусът да продължи по такъв начин - с локализирани огнища. Хората, които отговарят за тяхното обгрижване, се справят добре". Това каза пред БНР проф. Радостина Александрова, д-р по вирусология към БАН. Тя акцентира на необходимостта медицинските специалисти да продължат да обясняват особеностите на епидемията на хората на достъпен език, "за да бъдем всички заедно в борбата срещу този вирус".
Вирусът няма за цел да ни убие, а да се разпространява повече, което може да се случи само в живи клетки, обясни проф. Александрова и уточни, че заедно еволюираме - "той се адаптира към нас и ние към него".
Тя беше категорична, че не трябва да позволяваме вирусът да ни ръководи, защото страхът не е добър съветник, но и безразсъдството не е.
"Това не е единственият познат човешки коронавирус. Има и още четири, които са малко популярни, които се проявяват като настинки. Те са познати от дълги години. Вероятно, когато и те са дошли за първи път у човека, клиничната картина и тогава е била по-драматична", каза тя и даде примери със заради в края на XIX век.
В предаването "Нещо повече" проф. Радостина Александрова коментира, че трудно се свиква да се живее с такива вируси, но се учим в движение.
"От 1940-а година до 2004-а година, проучванията показват, че всяка година са се появявали средно 5,3 нови вируса, от които около 60 - 70% са засягали човека. Много малко от тях са довели до пандемия", посочи тя.
Интервюто на Людмила Железова с проф. Радостина Александрова в предаването "Нещо повече" можете да чуете от звуковия файл.
