Eмисия новини
от 04.00 часа
Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Тарек Мегериси: Египет „открехна вратата“, време е Европа да помири либийците

Бойци на международно признатото правителство приветстват новината, че техните сили са поели пълен контрол над столицата Триполи, 4 юни 2020 г.
Снимка: БТА

„Днес сме изправени - не се боя да го кажа - пред „сирианизация“ на Либия. Не можем да си представим тази ситуация да продължава на 200 километра от европейските брегове!“

Либия започва да прилича все повече на Сирия и това не е прозрение на външния министър на Франция Жан-Ив льо Дриан. Само че минаха две седмици от това негово изказване пред комисия на френския Сенат, а ситуацията продължава и продължава. Двата конфликта вече са еднакви не само по самоличността на чуждестранните интервенти, но и по самите физически участници в бойните действия.

Разкритията от последните дни обаче напомнят повече на ужасите от Босна.

Офанзивата на Халифа Хафтар срещу Триполи се провали окончателно. Боевете се пренесоха далеч на изток, а с тях и хиляди бежанци. Градовете, отстъпени от Хафтар, бяха плячкосани от „освободителите“ си, ако се вярва на съобщенията, разследвани от мисията на ООН. Мисията разследва и съобщения за масови гробове, открити след бягството на победените.

С ожесточаването на либийската война „миротворците“ се активизираха.

Президентът на Египет Абдел Фатах ас Сиси излезе с декларация, в която призова за примирие, изтегляне на чуждестранните наемници и разпускане на въоръжените формирования. Другите съюзници на Хафтар - Москва и Абу Даби, веднага „прегърнаха“ инициативата от Кайро. Но Турция - „спонсорът“ на легитимния премиер Файез ал Сарадж, я отхвърли и заложи на преговорите в Женева, подновени след близо 4 месеца сражения.

Европейците също се активизираха.

Върховният представител за външната политика Жозеп Борел събра подписите на външните министри на Германия, Франция и Италия - последните две традиционно скарани по либийската тема - под призив за незабавно прекратяване на боевете.

И, най-неочаквано, Съединените щати също се заинтересуваха от събитията в Либия. И то на най-високо равнище. Насред гражданските протести за расова справедливост, продължаващата пандемия, мрачните прогнози на Федералния резерв за икономиката и все по-близките избори, Доналд Тръмп намери време за телефонни разговори по либийската тема с Реджеп Ердоган и Абдел Фатах ас Сиси.

Разбира се, за съдържанието на тези разговори не можем да съдим по лаконичните и стерилизирани официални прессъобщения. То ще си проличи в близките дни и седмици.

Отсега е сигурно едно: основните подбуди за необичайната дипломатическа активност около Либия не са хуманитарни, а чисто материални, сочи Тарек Мегериси от Европейския съвет за външна политика в интервю за предаването „Събота 150“:

„Основните причини за активизирането на дипломатите са две. Първата е, че Турция постигна решителен обрат в бойните действия в Либия. До толкова, че правителството в Триполи, което се ползва с турската подкрепа, е съвсем близко до пълна победа над Хафтар, които са поддържани от страни като Египет, Обединените арабски емирства и Франция. Само за два дни хората на Хафтар отстъпиха на стотици километри.

Сред поддръжниците на генерал Хафтар е и Русия. След отстъплението от Триполи, тя реши да укрепи важни авиобази в Централна Либия. Това истински уплаши Съединените щати. Американците са обезпокоени, че ако Русия изгради противовъздушна отбрана в тези бази, това може да се отрази негативно на въздушните операции на НАТО над централното Средиземноморие от базите на Алианса в Сицилия.

Така че, основанията за настоящата дипломатическа активност са, първо, осъзнаването, че Турция може да установи господство над Либия и, второ, опасението, че Русия може да се укрепи в споменатите бази“.

Тарек Мегериси                 Снимка: ecfr.euЛибийският премиер Фаейз ал Сарадж декларира че ще освободи цялата страна - политическа риторика ли е това или признак, че ни чака допълнителна ескалация?

Помалко и от двете. Правителството на националното съгласие в Триполи даде да се разбере, че възнамерява да превземе Сирт и авиобазата Жуфра. Подозирам, че американците го окуражават, за да противодейства по този начин на руското влияние в района.

Освен че потвърждава намеренията по отношение на Сирт, декларацията на Сарадж е и отговор на провокативни условия в предложението на египетския президент Абдел Фатах ас Сиси за примирие. Защото той поиска между другото всички войски на Триполи да предадат оръжието си. Премиерът Сарадж трябваше да отговори на тази провокация, но думите му изглеждат повече като позьорство. Ще видим през следващите няколко седмици какво ще се случи край Сирт.

Т.е. планът на Сиси не е добра база за преговори, а провокация, така ли?

Това е открехване на вратата. Да, президентът Сиси подкрепя една от страните в конфликта и би искал събитията да се развият в нейна полза, така че е очевидно, че всяко негово предложение ще бъде пристрастно. Но все пак, предложението от Кайро е шанс за дипломацията в страна, която вече над година е в състояние на война.

За съжаление, предвид историята на конфликта, правителството в Триполи и Турция няма да склонят на преговори, докато не повярват, че са взели надмощие. По тази причина те продължават да се бият за Сирт и Жуфра.“

Но военните комисари на двете страни подновиха преговорите с ООН в Женева. Как така хем продължават да се бият, хем преговарят?

Мисля, че комисарите ще преговарят с представители на ООН, но този процес едва ли ще напредне, докато войските на Триполи не превземат Сирт или не бъдат отбити от руснаците. Докато тази битка не приключи, едва ли ще има някакви смислени преговори.

Мислите ли, че американците (ако това наистина е целта им) ще успеят да вбият клин между Турция и Русия?

Не вярвам това да се случи, защото нито Вашингтон, нито европейците са достатъчно активни дипломатически, за да изместят ролята на Русия на терен. През последната година Русия си изгради значително влияние в Либия на сравнително ниска цена - около 2 000 наемници и 14 бойни самолета. Днес - във времето за преговори, руснаците са единствените, които се опитват активно да посредничат между Турция, от една страна, и Египет и Обединените арабски емирства, от друга.

За съжаление, Европа, която преди време бе основният дипломатически играч в Либия, сега е почти напълно обсебена с идеята да притисне Турция заради (газовите сондажи) в Източното Средиземноморие, вместо да се опитва да реши ситуацията в самата Либия. Това означава, че за Турция е по-удобно да преговаря с Русия като единствения брокер, останал в страната.

Халифа ХафтарТова означава, че Европа трябва да промени подхода си. Как?

Европейците трябва да заработят отново във Либия. Позицията им трябва да е принципна и да отговаря на традиционните ценности на Европа. Трябва да използват операция „Ирини“ за да гарантират спазването на оръжейното ембарго и да преследват всяко нарушение с европейски или по-обхватни международни санкции.

Те трябва да накарат всички либийски фракции да се съгласят на истинско примирие и да ги притиснат така, както стана през 2014-а и 2015-а година, ако се опитат да бламират процеса на ООН.

И накрая, европейците трябва да запълнят вакуума между Турция, от една страна, и Египет и Емирствата, от друга. Те вече имат платформата за такова посредничество - Берлинският процес, който бе започнат през януари. Сега трябва да използват този форум по-активно, защото ако останат пасивни, Русия ще продължи да се окопава в Либия, а Европа няма да може да въздейства нито на Турция, нито на либийските фракции.

Какво ще стане ако Европа не се справи?

Ще се получи ситуация, много подобна на ситуацията в Сирия. Турция ще командва, Русия ще се съревновава с нея и ще се сдобием със „замразен“ конфликт. Ще има две сфери на влияние - турска на запад и руска на изток. Войната ще припламва от време на време, когато Турция или Русия усети, че може да укрепи позицията си.

Това положение ще е неблагоприятно колкото за Либия, толкова и за Европа. Европа е далеч по-чувствителна на случващото се в Либия, отколкото Турция и Русия - и от гледна точка на миграцията, и от гледна точка на сигурността и енергетиката.

Интервюто можете да чуете в звуковия файл.
Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.