В условия на пандемия и изтощена от крайните ограничителни мерки Северна Македония днес влиза в предизборна кампания. Предсрочните избори трябваше да се състоят на 12 април, но заради пандемията бяха отложени. След дълги спорове политическите партии договориха датата 15 юли, а кампанията не само че ще бъде кратка, но ще бъде и дистанционна, виртуална и без големи митинги.
15 политически субекта с 87 листи, които първоначално планираха да премерят силите си на 12 април, ще се състезават за 120 места в парламента.
Избори или здраве?
Около тази дилема се въртеше политическият живот в Северна Македония през последните месеци. Франция и още няколко европейски държави попариха евромечтата на Скопие, като наесен миналата година отказаха да дадат зелена светлина за преговори за членство. Резултатът беше предсрочен вот. И докато всички очакваха тежка и мръсна предизборна кампания за изборите, насрочени за 12 април - Covid-19 обърка сметките.
В продължение на месеци Северна Македония се бореше с пандемията с разделен преходен кабинет, без парламент, а решенията се вземаха от президента Стево Пендаровски. Със слабата си здравна система македонците бяха принудени десетки часове да не излизат от домовете си, въведен беше и вечерен час, а политическите лагери, които първоначално трябваше да водят кампания около европейското бъдеще, сега се фокусираха върху коронакризата.
И всеки се опитваше да извлече максимална полза от Covid-19.
Опозиционната ВМРО-ДПМНЕ искаше да отложи максимално вота, за да се възползва от недоволството от икономическия крах, а СДСМ - точно обратното, бързаше към урните. След дълги спорове и законови хватки с удължаване на извънредното положение- датата беше определена - 15 и юли.
Предстои кратка кампания в условия на коронавирус, няма да има големи митинги, а посланията ще са виртуални.
Основните играчи са двама, а решаващият фактор, както винаги е третият играч - албанците. Но този път има промяна в конфигурацията. За първи път в историята на Северна Македония беше сформирана мултиетническа коалиция - СДСМ на Зоран Заев се обедини с албанската партия Беса, както и други партии, включително на малцинства като роми, турци, сърби, бошняци, а коалицията се казва „Можем“. Основното послание е ясно.
Заев играе ролята на предвидимия държавник, който вече постигна един успех - членство в НАТО и е на прага да постигне втори - отваряне на вратата на преговорите с Евросъюза. Рисува опонента си като олицетворение на диктаторското и националистическо минало под лидерството на Никола Груевски.
От другата страна стои проектът „Промяна за Македония“ на ВМРО-ДПМНЕ. Ден преди началото на кампанията лидерът ѝ Християн Мицкоски представи в Битоля предизборната програма. И в нея фигурира Европа, макар само допреди месеци Мицкоски да обещаваше, че ще предоговори споразумението от Преспа с Гърция за смяна на името.
ВМРО-ДПМНЕ не е пестелива на обещания, особено в частта за икономиката. Обещания, за чието изпълнение няма ясно очертан път, обещания, които изглеждат, меко казано, неизпълними на фона световна икономическа криза.
В речта на Християн Мицкоски часове преди началото на кампанията нямаше и следа от националистическите нотки, които преобладаваха само допреди седмици - нямаше и спомен от Гоце Делчев, не беше споменато и новото име на държавата.
Още от раждането на най-новата членка на НАТО битката между ВМРО-ДПМНЕ и СДСМ се решава от друг.
Али Ахмети - лидер на Демократичния съюз за интеграция, винаги беше в управлението през тези години - ту с едните, ту с другите. Беше с Никола Груевски, беше и със Заев. Сега обаче СДСМ е в коалиция с друга албанска партия, а Али Ахмети направи последен ход да запази ролята на решаващия играч и точно преди началото на кампанията постави ултиматум - коалиция със СДСМ само ако албанец е премиер.
Заев реагира с думите, че ултиматум не трябва.
Големият въпрос на 15 юли отново е дали ще се повтори вотът на предишните парламентарни избори, когато Зоран Заев успя да привлече албански гласове. Колко разединени ще са албанските партии и кой как ще се коалира.
На 13 юли медицинските работници ще започнат да събират гласовете на пациентите, заразени с коронавирус, и на всички, които са в самоизолация. На следващия ден ще гласуват болните заедно с военните и затворниците. А на 15 юли всички избиратели ще трябва първо да минат дезинфекция на ръце, да бъдат с маски и да стоят на дистанция, когато упражняват правото си на вот.
Заради ръст на заразите се очаква ниска избирателна активност - 1/3 от избирателите вече са решили да не ходят до урните. Но в тези избори най-големият играч е невидим, микроскопичен - коронавирусът.
Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.
