Те потеглиха от бреговете на Португалия с идеята да прекосят Атлантическия океан с лодка – пътуване с кауза, посветено на донорството.
Стефан и Максим са замислили да изминат 6 хиляди километра по вода с построена от тях гребна лодка, за да стимулират повече хора да бъдат потенциални донори след смъртта си и така да спасят човешки живот. Двамата пътуват със сателитен телефон, но без достъп до Интернет и при строг режим на гребане и почивка.
След принудителен престой на Канарските острови заради проблем с автопилота на лодката, който задава посоката на движение, двамата са готови отново да прегърнат вълните.
„Готови сме. Нямаме търпение да потеглим отново, да отплаваме. В момента обаче ветровете са доста силни и могат да ни запокитят на съседния остров. Изчакваме да намалее вятърът, за да отплаваме“, обясни за предаването „Хоризонт до обед“ Стефан Иванов.
Стефан и Максим ще се спуснат на юг покрай африканския бряг, западно от Кабо Верде, а после ще се отправят към северните части на Бразилия.
Вече са успели да се изплъзнат на марокански пирати. Всичко започнало, когато два кораба с изключени системи за идентификация започнали да доближават лодката им.
„Тогава веднага реших да не губя време да се притеснявам, понеже още имаме шанс да им избягаме. Това, което направих - изключих нашата система, така че те да не ни виждат и ние къде сме“, разказа Максим. Така в 2-3 часа през нощта, при силни ветрове и големи вълни започват да гребат насляпо заради изключената лампа в опит да станат невидими за пиратите.
„Така бях напълно спокоен, че нашата малка лодчица толкова лесно ще се изгуби измежду тези огромни вълни и в този мрак, че почти няма шанс да ни открият.“
„Лодката е като коркова тапа. Тя не потъва във вълните, просто се качва над тях, върти се и с часовете гребане се свиква. Много е странно през нощта да гребеш, тъй като чуваш само шумовете на вълните, особено в нощите без луна, но се свиква. Сетивата се настройват дори без видимост – да усещаш откъде идва вълната, накъде да се наклониш, от коя страна да загребеш по-силно, по-слабо, така че да ориентираш лодката. Едно гребане от два часа минава като 10-15 минути“, обясни Стефан Иванов. Той описва океана като „хълмист пейзаж“, защото там не виждаш равен хоризонт, „все едно си на друга планета.“
Засега не са преживявали истинска буря, но се е наложило да изпомпват вода от лодката, което е било много изморително и е нарушило режима им на гребане и спане.
Още за пътешествието слушайте в звуковия файл.
Снимки: Личен архив на Стефан и Максим Иванови
