Eмисия новини
от 19.00 часа
Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Германия се отказва от въгледобива до 2038 г.

Снимка: БТА

Германия се отказва от въгледобива през 2038 година. Днешното решение на Бундестага в последния ден преди лятната ваканция предвижда постепенното спиране на въглищните електроцентрали и милиарди евро структурна помощ за засегнатите региони.

„След ключовия консенсус за отказа от ядрена енергетика, сега сме на прага на не по-малко важния консенсус за отказ от въгледобива“, коментира министърът на икономиката Петер Алтмайер преди заседанието на Бундестага. Въглищните централи в провинциите Северен Рейн-Вестфалия в Западна и Саксония Анхалт, Саксония и Бранденбург в Източна Германия ще получат 40 милиарда евро за енергийния преход, който предстои.

Инвестициите са за инфраструктура, създаването на нови компании и нови работни места.

Законопроектът на голямата коалиция предвижда обезщетение и за енергийните компании, които до 2038 година ще трябва да затворят ТЕЦ-овете си. Именно тези милиарди евро предизвикаха острата критика на опозиционните Зелени, които гласуваха против.

„Законът предвижда обезщетения, които на практика ще продължат живота на въглищните централи, а не това е целта, коментира Мартин Кайзер от Грийнпийс.

Анализаторът Патрик Грайнхен обвърза отказа на Германия от въглищния ток със „зелената сделка“ на ЕК:

„Амбициозната зелена цел, която си поставя ЕС, ще регулира пазара и ще направи въглищните централи нерентабилни. Така че за всички е ясно, че бъдещето принадлежи на възобновяемите енергоносители“.

Германското правителство си запазва правото да провери през 2026, 2029 и 2032 година ползите и негативите от поетапното спиране на въглищните ТЕЦове, вкл. и цените на тока и ползите за климата.

Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
Още от