Eмисия новини
от 16.00 часа
Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Напрежението в Източното Средиземноморие нараства

Вторият турски сондажен кораб "Явуз"
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Напрежението в Източното Средиземноморие нараства от месеци. В района, богат на въглеводородни ресурси, се преплитат взаимно противоречащите си интереси на Гърция, Кипър, Турция, Израел и Египет.

През миналата седмица турският сондажен кораб „Явуз“ извърши проучвания в изключителната икономическа зона на Кипър. Върховният представител на Европейския съюз за външната политика и сигурността Жозеп Борел увери Атина в „неизменната подкрепа“ на Брюксел и призова Турция да прекрати провокационните си действия в континенталния шелф край Кипър.

В сряда гръцкият външен министър Никос Дендиас се срещна с представителя на Палатата на представителите, базирана в Източна Либия, Агила Салех. Двамата са обсъдили демаркация на морските граници в „рамките на международното право“, а не „нелегитимния“ според тях меморандум, подписан между Правителството на националното съгласие в Триполи с Турция.

Междувременно масло в огъня наля и очакваното на 2 юли решение на върховната административна инстанция в Турция за статута на „Св. София“. Анкара получи призиви от Атина, Вашингтон, Москва и Париж да запази статута на храма-музей, на което многократно отвърна, че въпросът е нейна вътрешна работа и че никой не може да говори на Турция с предупредителен тон.

Проф. Хасан Юнал, преподавател по международни отношения в университета "Малтепе" в Истанбул, който владее и гръцки език и следи Източното Средиземноморие в последните две десетилетия, заяви:

"Противопоставянето, което се случваше в Егейско море между Гърция и Турция, намери продължение в в Източното Средиземноморие в противопоставянето на Гърция и кипърските гърци, от една страна, и Турция, от друга. Кипърските гърци сключиха споразумения с Египет и Израел за определяне на техните изключителни икономически зони в морето в ущърб на Турция. Беше ясно, че Турция няма да приеме това.

Мисля, че факторите за решението на кипърските гърци бяха два. Турция се стремеше към членство в Европейския съюз през 2003 г., когато беше сключено тяхното споразумение с Египет. Те смятаха, че поради желанието за евроинтеграция Турция няма да реагира остро на действията им. През 2010 г. кипърските гърци сключиха споразумение с Израел - тогава отношенията между Израел и Турция се влошиха.

Това, което те обаче не разбраха, беше, че въпросът е много важен за Анкара и тя няма просто да си затвори очите".

Освен стратегическите императиви, проф. Баскън Оран - един от изследователите-доайени на международните отношения в Турция, автор и съставител на около 30 академични книги - посочва и връзката между външната и вътрешната политика:

"Питате ме за турска външна политика, но всъщност от края на 2013 г. и особено от 2015 г. насам такова нещо като турска външна политика не съществува. Става дума само за политики, създадени според нуждите на турската вътрешна политика, за да остане президентът Реджеп Тайип Ердоган на власт".

Реджеп Ердоган

Активните действия на Турция в последните години доказват тезата, че тя няма да стои безучастна в Източното Средиземноморие. Анкара отговори на действията на Гърция и Кипър с три стъпки - започна собствени морски проучвания за нефт и газ, през февруари 2018 г. с военни кораби блокира проучванията, предприети в оспорваните зони край Острова на Афродита от чужди енергийни компании, и в края на 2019 г. сключи морско споразумение с Правителството на националното съгласие в Триполи. Това отново привлече вниманието към една не нова турска морска стратегия. Проф. Баскън Оран разказва за генезиса ѝ:

"През 2006 г. адмирал Джем Гюрдениз предложи т. нар. концепция „Синя родина“. Това е турската морска стратегия. Важно е да се знае, че адмирал Гюрдениз публикуваше статии във в-к „Айдънлък“, издание, което в миналото беше марксистко-маоистко, но в последствие се отказа от тези идеи и сега е рупор на най-крайните турски националисти. Преди 14 години никой не беше чувал за тази стратегия, тъй като тогава управляващата „Партия на справедливостта и развитието“ правеше реформи и полагаше усилия за влизане в Европейския съюз. След протестите в парка „Гези“ през 2013 г. и обвиненията срещу правителството в корупция през декември, и особено след опита за преврат от 15 юли 2016 г. беше създадена на практика коалиция между проислямистката „Партия на справедливостта и развитието“ и тези националистически кръгове. 

Тази коалиция между военни-националисти и управляващите проислямски кръгове, за която споменах по-рано, има различно разбиране за сигурността на страната. То има три елемента. Първият е милитаризация вместо концепцията за „нулеви проблеми със съседите“ и „меката сила“ от времето на външния министър Ахмет Давутоглу. Вторият е пренасяне на политиката за национална сигурност на Турция отвъд границите на страната. До този момент, по време на цялата история на Републиката, Турция имаше политика на защита на границите си. Сега започна да се прилага политика за стъпване на територията на съседните на Турция държави като Сирия, Севернокипърската турска република и други. На трето място, започна изграждането на турски военно-промишлен комплекс. Емблематичен знак за това са дроновете, включително въоръжени, произвеждани от компанията на един от зетьовете на президента Ердоган - г-н Байрактар".

Проф. Хасан Юнал предлага още една гледна точка:

"Гърция трябва да направи нещо, но разбира ограниченията и рисковете, пред които е изправена. Освен това, Евросъюзът вече няма влияние върху турската външна политика. Историята показва, че когато Европа няма такова влияние, Турция има по-голяма свобода в политиките си спрямо Гърция. На второ място, икономически, военно и във всяко отношение Турция е много по-силна от гърците и кипърските гърци, взети заедно".

Въпреки това обаче изглежда, че Турция изпитва проблеми в отношенията си с редица страни, които започват да оказват подкрепа на Гърция. На този фон дойде и изказването на гръцкия военен министър Никос Панайотопулос на 5 юни, че Гърция е готова за военен сблъсък с Турция. Баскън Оран, който е изследовател и на национализма, описва реакциите в Турция:

"Това гръмна като бомба в турските медии. Реакциите бяха от типа: „Я, виж ги ти тези паликари…“ Около 80% от турските медии са контролирани от бизнесмени, близки до правителството, които печелят обществени поръчки. При това положение подобни изказвания само подхранват турския национализъм".

Авторитетният учен не изпитва особен оптимизъм за скорошно намаляване на напрежението в региона:

"За да намалят напрежението, всички големи сили - Европейският съюз, Съединените щати, Русия - трябва да се противопоставят на турската политика на трансгранични демонстрации на сила. В момента обаче най-могъщата държава сред тях - Съединените щати - има свои проблеми. Президентът Тръмп е в битка срещу Фейсбук и Туитър. Тръмп се разбира добре с президента Ердоган, който води същата борба със социалните медии. Руският президент Путин полага усилия да остане на власт до 2036 г. Евросъюзът няма обща външна политика. Така че всеки има свои собствени проблеми и това създава силов вакуум в Източното Средиземноморие, от който президентът Ердоган се възползва.


Проф. Хасан Юнал посочи, че за да се подобри, ситуацията първо трябва да се влоши:

"Мисля, че ситуацията леко ще се влоши в сравнение с настоящия момент, не очаквам веднага да се получи компромис. Той ще стане факт, когато Атина и кипърските гърци разберат, че не могат да мобилизират целия свят срещу Турция.

Най-добре за Атина би било да се постигне споразумение с Турция за изключителната икономическа зона и континенталния шелф в Егейско море, подобно на това с Италия за Йонийско море. Най-общо казано, Турция ще контролира източната част от медианната линия, а Гърция - западната.

Военни действия са изключително слабо вероятни, но дипломатическата война вероятно ще продължи още известно време, но трябва да се постигне компромис. Той трябва да включва и споразумение за суверенитета върху стотина малки необитаеми острови или скали в морето. Гърция претендира, че има суверенитет върху тях, което е част от една друга илюзия, че страна като Гърция може да контролира цялото море. Това е непостижимо. Ползата от мирно Егейско море би била и за туризма, и за проучванията за нефт и газ. Не виждам никакъв друг изход, освен компромиса.

Следя дебатите в гръцкото общество от десетилетия и за пръв път виждам и в континентална Гърция, и в гръцки Кипър някои трезви умове, които говорят публично, че няма турско правителство, което да се съгласи с това, което искаме в Егейско море и Източното Средиземноморие, тъй като това е лъвският пай, че дори и повече. Нужен е компромис, защото той е част от живота и е необходим и тук, и навсякъде.

Интервю на Мариян Карагьозов с проф. Баскън Оран и проф. Хасан Юнал в предаването "Събота 150" можете да чуете от звуковия файл.


Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
Още от