4
Тя е Петя Гарова. Родом от Пловдив, израснала в Петрово. Пътят ѝ я води в Луковит, където завършва училище.
В детските си години издава стихосбирка, нарича я "Слънчева капка". Помага ѝ директорът на дома в Петрово Виолета Янева.
"Моят път е в домове, социални институции, услуги", споделя Петя.
"Първият ми дом е в село Петрово... Беше трагедия, ужас беше. Там беше дом за деца с тежка умствена изостаналост. Цяло чудо е, че съм жива, честно казано", допълва тя.
В документите на Петя фигурират подобни диагнози, за да бъде приета в дома в Петрово като бройка. Настаняват я, когато е била на три години. Остава да живее в Петрово до 13-годишна възраст.
Разказва, че условията в дома били трагични, но персоналът е обичал децата. Добринка Филчева, една от служителките, дори става нейна кръстница. Докато е в Петрово, Петя прави опит да се свърже с майка си, но тя категорично я отхвърля. Петя не ѝ се сърди. Казва: "така е преценила, така е направила". Все още има интерес да я види. Сънува я.
Петя познава баба си и дядо си, които някога се ходили да я виждат, но сега са твърде стари и нямат тази възможност.
Петя Гарова обича животните, мечтае да има морско свинче и да се грижи за него. Иска и да започне работа, за да се чувства полезна.
Мечтае за по-добър живот за хората с увреждания в България:
"Хората с увеждания сме истински герои. Не защото сме с увреждания, а защото сме с увреждания в България. Цяло чудо е, че много хора като мен оцеляват и се справят. Много хора с увреждания са безгласни в собствената си държава. Има толкова огромна нужда от подкрепа. Не искат много, те искат просто да бъдат подкрепени и чути. Хората, които нямат родители, питате ли се какво им е, знаете ли как се справят? Никой не си задава този въпрос“.
Интервю на Пламен Христов с Петя Гарова чуйте в звуковия файл.
