Заедно с бившия съдия, а сега адвокат Методи Лалов тя отправи писмо до Министерския съвет, Висшия съдебен съвет, президента и омбудсмана, в което се настоява за промяна в Наказателно-процесуалния кодекс, свързана с огласяването на данни по досъдебни производства. Лалов и Кишкова предлагат да се допълни член 198 от НПК, така че разгласяването на подобна информация, включително от органите на досъдебното производство, да се разрешава само ако е необходимо за провеждане на обективно, всестранно и пълно разследване. За всички, които са учили право, разпоредбата на този член от НПК е ясна, но явно е налице някаква възможност за тълкуване, изтъкна юристът.
Частично се разгласяват доказателства, например чатовете като лична кореспонденция, защитена от Конституцията и не е ясно какво ще допринесе това за разследването, посочи Искра Кишкова. „Същевременно обаче в обществото остава едно впечатление за виновност на дадено лице. Това впечатление за виновност е трайно насадено.“
Така се създава и изкуствено уронване на доброто име на съда, който взема решението се след анализ и преценка на всички доказателства, не само на огласените, допълни юристът.
„Защото, виждате ли, цялото общество мисли, че някой е виновен, но накрая съдът казва, че той е невинен. Ето това е единият проблем. Другият проблем е, когато има такова навлизане в личната сфера, което няма общо с извършеното престъпление. Дори едно лице да бъде осъдено за кражба, няма причина да бъде снимана спалнята му."
„Не може да има разгласяване на чатове, снимане на тоалетни, снимане на гардероби, на спалните на хората. Това навлизане в личния живот не оправдава по никакъв начин разследването“, отбеляза адвокат Искра Кишкова. Не може да става дума за разгласяване на доказателства от досъдебно производство в обществен интерес, категорична е тя.
Презумпцията за невиновност е като аксиомата в математиката – универсална истина, например „човек не може да съществува без въздух“, посочи адвокат Кишкова. „Всяко нейно ограничаване може да доведе до ограничаване, до нарушаване на човешките права. Много права, които могат до такава степен да засегнат човешкото здраве, живот, добро име, че то да не може да бъде никога възстановено, независимо дали след години съдът ще постанови оправдателна присъда“, коментира юристът.
„И хлябът, и ножът са в прокурора в случая. Той разрешава това разгласяване“, обобщи Искра Кишкова.
Цялото интервю е в звуковия файл.
Снимки в текста: БГНЕС
