Необходима е нулева толерантност към насилието. Психичното здраве на българите не се подобрява. Това сочи опитът на д-р Румяна Динолова в отдел "Психично здраве" на Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА). Тя е и национален координатор по проблемите на насилието в България. В "За здравето" д-р Румяна Динолова коментира:
"Всъщност този процес все още не се координира. Опитите са различните неправителствени организации и различните правителствени институции, които имат отношение по проблема с насилието, е да започнат да работят заедно срещу насилието. Да се предлагат все повече услуги на хора, преживели насилие, както и непрекъсната борба, превенция на насилието, която да е адекватна."
Кое ни прави толкова гневни и толкова склонни към агресия
"В последните месеци ситуацията на Covid-19, принудителната изолация в световен мащаб, е прецедент за човечеството. До този момент по тази начин, дори и при други световни епидемии не са случвали точно по този начин нещата. Хората в много страни бяха изолирани и затворени по домовете си. Всякакви информационни потоци ни заливаха със страховити послания. Затварянето, и страхът, и незнанието, най-вече усещането, че няма възможности да се пребориш с този неясен, неразпознаваем, непознат враг, който може да те унищожи. Всичко това оказва влияние върху психиката и тепърва професионалистите полагат усилия за това как цялата ситуация се отрази. Какво се случи в тази епидемия – страхът, изолацията – как се отразиха на психичното здраве?"
Има данни, че нивата на тревожност се покачват в различните общества, че се повишава агресията. Много усилия се насочват към изследване на феномена домашно насилие. Има ясни и категорични данни, които ООН презентира. Д-р Динолова цитира данните за домашното насилие в световен мащаб. У нас са известни данните от Телефон 112, които отчитат средно 18% на увеличаване на сигналите за домашно насилие. Има и други телефонни линии от неправителствени организации.
Феноменът домашно насилие е многокомпонентен и многофакторен
"Лесно е да се каже, че когато има конфликт, ще го разрешиш със спокоен разговор. Но е трудно да се направи. Иска се доста консистентна работа по отношение на това как да формираме нулева толерантност към насилието у нашите деца. Често ние казваме на децата си "Не трябва да се биеш", а в ситуация на конфликт първата реакция е да скочим, да се скараме, та и до юмруци."
