Eмисия новини
от 03.00 часа
Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Доц. Катя Михайлова, УНСС:

Образованието е човешки процес, не технократично мероприятие

МОН предлага неприложими към този момент модели на висше образование

Снимка: Ани Петрова

На финала е общественото обсъждане на проекта за стратегия за висшето образование за периода 2021-2030 година. В него се предвиждат три години бакалавърска степен, стимули за младите преподаватели и дигитализация на образователния процес. Планира се профилиране на университетите на изследователски, образователни и професионални.

„Мисля, че това е революция, но не съм сигурна, че е промяна за добро“ – този лаконичен коментар направи в предаването "Преди всички“ доц. Катя Михайлова, преподавател в Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Нашата българска социално-икономическа и социално-психологическа база изобщо не е готова за всеобща дигитализация на образователния процес.

„При нашата социално-психологическа нагласа и при нашата морална подготвеност за високи технологии всеобща дигитализация не е за препоръчване. Не съм против технологиите. Те се развиват още откакто първият човек е започнал да се занимава с технологии – Дедал, обаче спомнете си какво казва на своя син Икар – дава му криле и казва: лети по средата, следователно това е мярката.“

Емоцията на онлайнизацията от времето на извънредното положение доста добре е употребена от МОН в стратегията, смята доц. Михайлова. За нея този опит в онлайн обучението е показал „докъде онлайн образованието е добро и докъде дава дефекти“.

Според доц. Катя Михайлова работещият вариант е онлайн обучението да бъде допълващо. „Онлайн обучението не бива да бъде редовно обучение по държавна поръчка“, категорична е тя. „Ако то бъде прието като редовно обучение на редовните студенти, за които държавата плаща издръжка, това не говори добре за плановете на министерството за развитието на мислещи и образовани българи.“

Дистанционното обучение и технологичният напредък, който сме извървели, трябва да се употребяват частично и с мярка, препоръчва университетският преподавател.

„Младите българи, които редовно се обучават в българските университети, трябва да останат да се обучават при условията на традиционно обучение - с истински, пълнокръвен, жив контакт между преподавателите и студентите. Нека да не забравяме, че образованието - средно или висше, е преди всичко човешки процес. Тази стратегия се опитва да го интерпретира като някакво еднодневно технократично мероприятие“, изтъкна Катя Михайлова.

Относно свиването на бакалавърската степен от 4 в 3 години тя отбеляза, че стратегията не съдържа обзор и анализ на опита на световни университети в тригодишно обучение за бакалавър. Михайлова напомни, че има много отпадащи студенти от системата на висшето образование. На фона на много отсъстващи от учебния процес студенти, защото са принудени да работят, бакалавър три години не е добра мярка, подчерта тя.

Като друг съществен недостатък на концепцията Катя Михайлова открои предвиденото отпадане на текст за сметка на визуализацията и графиката и попита „какво ще е това висше образование, в което хората няма да работят с текстове, с учебници, с книги, а ще работят над 50% с визуални материали“.

МОН е преписвало от Интернет и си е принизило стратегията до ниво на зле разработена студентска курсова работа, обобщи доц. Катя Михайлова. Тя обясни, че са копирани модели от англоезичен сайт за кариерно развитие, където са откроени три поколения – Y, Z и Алфа, за които обаче ясно е обозначено, че се отнасят за западни и американски култури и не са характерни за Азия и части от Европа. „Е, как може самото министерство да прави такива неща, а пък да възлага такъв огромен, грандиозен проект?“

Цялото интервю чуйте в звуковия файл. 


Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
Още от