Известни са имената на 130 лекари и 20 медицински сестри, загинали по време на работа. Тази година към тях прибавяме още четирима лекари, една медицинска сестра и двама шофьори на линейка, които до последно са помагали на болни от Covid-19, но не са могли да спасят своя живот.
В деня на спасението ви срещаме с трима лекари, за които пространството между живота и смъртта не е непозната територия.
Всекидневно ходене по ръба на бръснача в битката за живот. Такова е ежедневието на д-р Асен Хаджиянев, неврохирург в столичната болница „Св. Иван Рилски“. Работата му е фина, прецизна и много отговорна. Всеки спасен е триумф на живота над смъртта, а всеки изгубен пациент причинява болка, с която не се свиква.
„Целта на всеки един лекар е да помогне. За съжаление се сблъскваме с много злокачествени заболявания, с много други болести, които могат да доведат до неблагоприятен изход. Всеки един от нас, преминавайки през времето, няма как да се игнорира и този проблем и човек да стане нечувствителен към болката и страданието на хората.“
Колкото и човек да е ерудиран и рутиниран, отговорността не се губи с годините, признава д-р Хаджиянев.
Човешкия живот е съвкупност от тяло и дух и е грешно, говорейки за спасение, да разделяме едното от другото, смята д-р Слави Тодоров, 27-годишен спешен медик, ръкоположен и за иподякон. Убеден е, че с вяра се лекува душата, а медицината лекува тялото и дава всичко от себе си да успява и в двете.
И на един човек да съм помогнал, се чувствам спокоен и удовлетворен, а това вътрешно спокойствие е несравнимо, споделя той за предаването "Чуй лятото". „Все пак влагам душата си в работата. Чувствам спокойствие, когато съм на работа, въпреки че е толкова напрегната и постоянно има някакъв риск, някаква опасност.“
Дълго помни спасените, чиито живот е висял на косъм. Не пропуска да отбележи ролята на вярата. „Докато Господ ни направлява, всичко ще бъде наред. Често се случва хората да нямат глас даже да изкажат „благодаря“, то се чете в очите им, вижда се един пламък на вяра и надежда. Усещането е уникално – да го видиш в очите на близките“, разказва д-р Тодоров.
И лекарите изпитват страх, не крие доц. Георги Попиванов. Живота си на военен лекар, участвал в три задгранични мисии, той поделя между ВМА и православния храм "Рождество Христово" в столичния кв. „Младост“, където е иподякон. Вярва, че отговорността за човешкия живот едновременно тежи и възпитава „и всъщност в един момент се оказва, че ти дава повече, отколкото взема“.
С напредъка на технологиите хората сякаш забравиха, че са смъртни, коментира доц. Попиванов. „Понеже се подобри качеството на живот, много заболявания се лекуват и някак си хората се самозабравихме и си мислим, че човек може да бъде жив на всяка цена. Не приемаме смъртта, започваме да търсим виновни за смъртта на даден човек, а тя е естествен завършек на живота.“
Пренаситения материален свят, в който живеем, води до заблуди и грешки. „Забравили сме да благодарим, защото приемаме нещата за даденост. Духовните липси се запълват с материални неща“, допълва военният лекар.
В Деня на спасението посланието на лекарите е едно - да бъдем единни и да им вярваме повече.
