Здравейте !
Аз съм Мирослав Момински от Велико Търново. Желанието да снимам се породи когато бях много малък, но причината не беше, че съм се запалил от някой. Тогава нямаше интернет и достъпът до информация беше доста ограничен. Затова винаги съм смятал, че фотографският ми усет и поглед са вродени.
Снимам може би вече 10 години, като последните от тях само в Родопите. Поставих си нелесна за изпълнение цел. Искам да съхраня моменти от бита, поминъка и живота на хората в тази изпълнена с мистичност и богато минало планина. Обичам да се връщам назад в годините, да търся отминали времена и истории. За мен хората са душата на Родопа. Винаги усмихнати, въпреки трудното ежедневие, гостоприемни и с пълни с доброта очи. Срещите ми с тях са истинско богатство, някои от тях на почти век, са цяла епоха .
Опитвам се да запечатам и пейзажите, които природата рисува през всички сезони. Пролетта с нейните контрасти, есента с невероятните багри, зимата с нейната графичност. Несравнимо е усещането да посрещнеш изгрева, прегърнат от тишината, да усещаш свежия въздух как изпълва гърдите ти и да чуваш нейде глас на птица, а някъде в малка махаличка - звънци на животни. Да гледаш как светлината на залеза гали всичко наоколо и рисува своите пасторални картини. Сякаш времето спира.
Надявам се, че успявам да предам в кадрите си и моята емоция, в тях е и моята душа, моето аз. Дано успея да надбягам времето, защото всичко се променя много бързо. Истински щастлив ще бъда, ако един ден с фотосите, които оставя, нашите деца и идните поколения ще могат да пътуват във времето .
А Родопа планина е и ще остане една голяма любов.
Не спирайте да виждате, усещате и търсите .....
Представяме ви снимки на Мирослав Момински в Световния ден на фотографията.
