От дете го привличат екстремните занимания – пещерняк и катерач, 32-годишният Марчо Паунов решил да съчетае любовта си към тези спортове с популяризирането на планината.
Паунов е завършил инженерна физика. В прегръдката на природата покрай главния път за Пловдив той построил горска къщичка от глина. Направена е от 250 сламени бали, измазана със смес от глина и пясък. „Запазили сме кривите форми – това я прави малко по-причудлива. Всички се впечатляват, всички се снимат с нея.“
Алпийският тролей е с дължина 400 метра. „Той притежава уникална система за спускане. Тялото на човека е в легнало положение. Сбруите са заимствани от такива за летене направени, за делтапланеризъм“, разказва Марчо Паунов в предаването „Чуй лятото“.
Въздушната атракция е най-дългата в страната. „400 плюс 200 метра, в които се движите по със специално колело, пригодено да се движи по въже. Ние го кръстихме sky bike – въздушно колело. Атракцията става комбинирана – тези 200 метра плюс 400 тролеят, общо 600 метра сте на въже. Това я прави най-дългата комбинирана въздушна атракция в България.“
Отначало замисълът бил да направи въжен мост. Щяло обаче да излезе много скъпо. „И си казах – защо пък хората самички да не се придвижват, и ми дойде идеята за такова колело да направя, като въртиш педалите, да те движи във въздуха.“
След като направил 3D чертежи, започнал да обикаля цехове за метални конструкции. „Колелото е снабдено с електромотор, за да може да се върне самичко обратно и да се качи следващият човек на него, за да пристигне отсреща, до началната точка на тролея.“
Туристите са специално екипирани и се вземат всички мерки за безопасност, уверява Марчо Паунов.
„Въжетата са стоманени и издържат в пъти повече от това, което ние можем да ги натоварим. Самите сбруи са създадени да издържат няколко пъти G, което означава няколко пъти човешкото тегло. Достатъчно сигурни са сбруите, достатъчно „луди“ родители има да си пуснат децата. Тригодишни ги пускаме. Пуснали сме хиляди хора досега. Няма случай някой дори пръстчето да си удари.“
Самото спускане е така устроено, че създава усещане за летене. В най-високата му част тролеят минава на около 60 метра над реката. Спускането трае секунди. На 165-метровия се спускаш за 20 секунди, а на 400-метровия – за около 35 секунди, уточнява Марчо Паунов. На по-късия по-тежките хора развиват около 60 км/ч. На 400-метровия се развиват 100 км/ч. Колелото отнема различно време за достигане до отсрещната страна, защото всеки се придвижва различно.
Марчо е сред малцината млади хора, почерпили опит от чужбина и избрали да инвестират и да развиват туризма в Родопите. Работил е сезонна работа в Швейцария.
„Но нещо ме дърпа насам. И се връщам, гледам да си развивам моите идеи тук, на място. Там примерно на 4 хиляди метра надморска височина стига влак, уникални тунели, съоръжения, въжени мостове. Много ми харесва да ходя там, защото ги виждам тия неща и ми дава стимул да правя и аз нещо тук.“
„Родопите си е моята планина. По друг начин се чувства човек - все едно си е вкъщи. Тук е по-благо, по-спокойно. Човек си тежи на мястото“, признава мъжът, предоставящ възможност на туристите да полетят над красотите на Родопите.
