Трябва ли да бъде замразена минималната работна заплата или не?
Според Лъчезар Богданов, главен икономист в Института за пазарна икономика, би било много добре, ако преди тази криза имахме едно постигнато решение за своеобразен автоматизъм в определяне на минималната заплата, който да е базиран на някакви обективни критерии и да отчита по-дългосрочните тенденции за догонване на доходите в по-развитите европейски страни и същевременно да има връзка с производителността на труда и, разбира се, да има „спирачки“ за повишаване разходите за труд.
„Знам, че звучи цинично, но трябваше да сме си написали домашното последните 7-8 години…Това е проблем от много години и със сигурност вече поставян на сериозно ниво като част от структурните проблеми на българския пазар на труда от поне 6 години“, коментира експертът в предаването „12+3“.
Той отбеляза, че у нас доходите растат с много по-бързи темпове от тези в по-богатите европейски страни през последните години и има сериозни и логични основания за това: „Само за 4 г. имаме около 43% повишаване на разходите за труд“.
„Същевременно трябва да се разбере, че минималната работна заплата е инструмент, който по самата си същност тя засяга малка част. Затова не приемам аргумента на доста колеги икономисти от синдикатите, които смятат, че за голяма част от бизнеса това не е проблем. То е ясно, че няма да е проблем. Въпросът е там, където имаме висока безработица, ниско квалифицирани хора, там където няма достатъчно инвестиции – там обичайно възнагражденията са доста ниски и те отговарят на такава структура на икономиката, която не създава висока добавена стойност. За тези хора стои въпросът дали да са безработни, или е по-добре да получават една макар и по-ниска заплата“, изтъкна Богданов.
И посочи, че в криза е по-важно да се запази заетостта, отколкото да мислим за доходите: „Спешният въпрос е как да не загубим много работни места следващите месеци“.
Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.
