Проф. Нели Огнянова, преподавател по Медийно право в СУ „Св. Климент Охридски“, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ свободата на изразяване, медийното поведение и дезинформацията по време на протестите у нас.
Фалшивите новини по време на протести. Защо прокуратурата бе обвинена в създаването на фалшива новина.
„Свърши времето, когато някой от играчите на медийната сцена може да си позволява да твърди каквото той желае с идеята, че това ще достигне до аудиторията и няма друг канал и начин за контрол. Всъщност вече има нови медии, има сриймове и всеки от нас може да избере канала, който той реши. Така че, не ѝ се получи на прокуратурата.“
Голямата картина във времето на протестите
„Връзката между свободата на изразяване, медиите, протестите, журналистиката, дезинформацията, това вече е обект на наблюдение не само от българските граждани, не само от специализираните институции, но това е обект на наблюдение и от външни фактори. Знае се, че ЕС въведе един нов мониторинг за държавите върху върховенството на правото. И за пръв път по нов начин медийната свобода и медийният плурализъм ще бъдат важни за оценката на единната картина за върховенството на правото във всяка една от държавите в ЕС. А това би трябвало този път да направи впечатление на тези, които са на власт. Защото ЕП дава изявление, че има желание върховенството на правото не само да бъде констатирано, а по някакъв начин ще бъде обвързано и с европейските средства, които ще бъдат отпускани на държавите-членки. В този смисъл ни интересува и как изглеждат медиите, от гледна точка на Европейския парламент и редицата оценки, които предстоят. Защото знаем, че не само ЕС ни наблюдава много внимателно. В този смисъл, знаем, че отношенията между протести, граждани, журналистика ни дава повод за дискусия и нови изводи.“
Гражданската и юридическа свобода на изразяване по време на протестите
„Непременно ми се иска да кажа, че тук има предизвикателства за нас не само, когато говорим за свободата на изразяване на физическите лица, но и един нов момент – свободата на изразяване на юридическите лица – имам ли аз едно търговско дружество или компания и имат ли право служителите ми на политическо слово и право да изразяват отношение към процесите, които ангажират обществото? И ако аз, служителят в едно търговско дружество изразя такова отношение, трябва ли търговското дружество да очаква една случайна, както казва Деница Сачева, една случайна проверка в търговското дружество едновременно от ред институции. Как да речем НАП, Икономическа полиция и т.н. случайно се оказват в това търговско дружество? За нас този казус е на територията на свободата на изразяване! Българската Конституция казва, че всеки има право на изразяване на свободно мнение и това „всеки“ се интерпретира и като свобода на гражданите, и на търговските дружества.“
Журналистиката и свободата на изразяване
„Иво Божков даде пример с журналистите, които са на предна линия в зоните на конфликт. Той изрази мнение, че когато журналистът се намира на предна линия, той трябва да очаква и някакъв ефект от сблъсъка. В смисъл, това е част от цената, която журналистите плащат. Но, ако трябва да продължим още малко разговора, има цена която се плаща, когато гражданинът или журналистът се окажат по случаен начин обект на налагане на сила. Но, по време на този протест (нощта на 2 септември 2020 б.а.) имаше много примери и аз съм сигурна, че това ще се докаже и в съдебни производства, че силата срещу журналисти е употребена без никаква цел, свързана със защита на обществената сигурност. Което е абсолютно недопустимо. Както е и недопустимо граждани и журналисти да се привличат към отговорност за хулиганство. Не е хулиганство да изразиш отношение по време на протест.“
Отношението на властта към журналистиката
„Това, което става в партийния дом, защото тази сграда никога няма да бъде наричана от гражданите НС, защото то си е партиен дом и поддържа линията на въженцата между журналистите и властта, на пресконференциите без микрофони за журналистите, а сега журналистите са изолирани в изолатор, където нямат достъп до политиците. Защото както се изрази председателката на НС, някои от политиците нямали желание да общуват с журналистите. Но, след като си на светло, след като упражняваш власт, бъди така любезен, да изпълняваш другата страна, произтичаща от твоя избор, а именно, да си отчетен на хората, чрез техните медии.“
Въпросът за фалшивите новини
„Дезинформацията присъства в нашия живот, вън от всяко съмнение. Ако говорим за отразяване на протестите, първият извод, който мога да направя е, че медиите са такива, каквото са си и извън протестите. Тоест, ако журналист или медия са се стараели да бъдат безпристрастни и да отразяват събитията по всички журналистически стандарти, то те остават такива и по време на протестите. Обратно – не можем да очакваме медия, която в стандартна среда се превръща в дефиле на руси момичета, които говорят за събития и това някак си се нарича – новини, не очакваме от такава медия по време на протеста да се превърне в нещо различно от дефиле на руси момичета.
Обществените медии и отразяването на протестите
„Слушателите знаят, че Съветът за електронни медии (СЕМ б.а.) излезе преди месец с един мониторинг, който включи някои търговски медии, но и обществените медии. И СЕМ стигна до извода, че БНТ в частност отразява протестите по журналистическите стандарти. И тогава писах, и сега имам малко по-голямо основание да кажа, че това не е докрай така или моето впечатление е малко по-различно, защото има примери, в които въпреки логото „телевизия на проверените новини“, и въпреки, че това е обществената мисия, за която БНТ получава обществен ресурс, оценката за отразяване на протестите е нееднозначна. С уважение към журналистите в БНТ, които отразяват по съвест протестите, все пак ще дам само два примера. Единият е за новината, че протестът бил на президентът Радев. Дори не е нужно да си бил на протестите, за да знаеш, че това не са привържениците на президента Радев. Вторият пример е новината, оповестена от БНТ, за това, че на протеста ще се свиква народен съд. След реакция, самата БНТ опроверга тази новина, но се оказа, че пропагандната машина вече беше завъртяла дезинформацията. И колкото и да се извини първоначалният източник, това не променя хода на дезинформацията. Научни изследвания са доказали, е фалшивите новини летят, докато истината още си обува обувките.“
Какви трябва да бъдат източниците на информация за правителството
„Правителството носи изключителна отговорност, защото медиите се позовават на него като официален източник. Когато един заместник-министър казва, че се позовава на обществена медия, в случая БНТ, време е БНТ да осъзнае от своя страна много високата редакционна отговорност, която тя носи, след като всеки ден декларира, че това е телевизия на проверените новини. Това е големият въпрос за доверието.“
ЕП и протестите
„Вярно е, че като че ли в момента ЕП се събужда от много тежък сън. След като тази група към ЛИБЕ разгледа положението в България и след като председателката на групата София ин'т Велд, сякаш каза: „Те ви лъжат“. Имаше специално становище на групата, в което се казва, че групата има различно мнение от това, което прокуратурата и фактори в България споделят за самото заседание. Да не говорим, че е имало договорка да не се изнася информация от заседанието. Така че отговорни фактори от ЕП казват: „те ви лъжат“. И не става въпрос само за това, което прокуратурата казва, а и депутатът от ГЕРБ Емил Радев казва, че по време на това обсъждане е било осъдено използването на образи на бесилки, ковчези и т.н. Но, оказа се, че няма такова нещо и че това излиза от българските представители, които изразяват там личното си осъждане към тази стилистика. Истината е, че ЕП никога не се е произнасял по тази стилистика. Така че, в журналистиката обективност няма, в Закона за радио и телевизия също няма изискване за обективност, но там има изискване за безпристрастност. Което е друг стандарт. Разбира се, че всеки който отразява събитие е субективен, но това не пречи всички да се опиваме да служим на истината.“
