Гражданските протести и недоволство след президентските избори в Беларус не стихват от 9-и август насам. Информацията, която достига до нас, е често много обезпокоителна и тревожна. По тази причина „Мрежата“ потърси връзка с беларуски колеги.
Беларуската асоциация на журналистите (БАЖ) е създадена преди 25 години, на 16 септември, като НПО, която обединява журналисти, работещи в интернет пространството, както и независими медии след идването на власт на Александър Лукашенко, като реакция и в отговор на засилващия се натиск срещу свободата на словото.
БАЖ започва дейността си с 38 души преди 25 години, а днес наброява 1360 членове. Основните цели на БАЖ са да осигурят на журналистите в Беларус правна защита и юридическа помощ. Организацията се бори за промени в законодателството, извършва мониторинг върху нарушаването на правата на човека и нарушаването на правата на журналистите в страната, извършва мониторинг на това как се отразяват изборите от медиите и мониторинг на езика на омразата в тях. Към организацията е създадена Етична комисия и няколко образователни програми за журналисти. БАЖ издава списание „Абажур“. БАЖ е асоцииран член на Световната федерация на журналистите (IFJ), член е на Асоциацията на европейските журналисти, работи в тясно сътрудничество с „Репортери без граница“. Беларуската асоциация на журналистите е носител на много международни награди, между които и Golden Pen of Freedom prize (WAN). През 2004 година Европейският парламент удостоява БАЖ с наградата на името на Андрей Сахаров „За свобода на мисълта“.
Мотото на БАЖ „Придържайте се към истината и бъдете заедно“, обяснява същността на тяхната мисия
В навечерието на 25-ата годишнина на организацията нейният председател, Андрей Бастунец публикува статия под заглавие „Ние“, която започва с думите: „Днес правото не ни защитава“.
Андрей Бастунец е гост на „Мрежата“ и коментира:
„Проблемът е в това, че правото като инструмент, като закон, като изразител на договора, сключен между държавата и обществото, в момента не работи в Беларус. Днес властите не правят даже минимално усилие да се придържат към закона и това касае както журналистите, така и активистите, политиците, обикновените граждани, които постоянно се сблъскват с насилието и забраните. Аз съм юрист по образование и не можех да си представя, че в една европейска страна, която нарича себе си „IT страна“, страна, която е преживяла Втората световна война, можем да видим хора, облечени в черни дрехи и с маски на лицата. Наричам ги наказателни отряди. Те се появяват така и в съда, по дела срещу журналисти. Не знаем кои са тези хора, те говорят пред съда през процепите на маските си и се представят с фалшиви имена. Самите дела се провеждат при закрити врата.“
От началото на годината БАЖ е установил над 300 случая на груби нарушения на права на журналисти
„След парламентарните избори на 9-и август ние отчетохме повече от 180 случая на задържани журналисти. В 150 от тези случаи над колегите ни е упражнено насилие – те са били бити или ранявани. Имаме над 90 ареста на журналисти и това не е просто задържане и проверка за няколко часа, те са арестувани и разпитвани и оставени в изолатор за по няколко дни. Към момента 7 наши колеги вече имат присъди само заради това, че са изпълнявали своите служебни задължения и са били на протестите с обозначения, че са журналисти – жилетки, на които пише "ПРЕСА", служебни баджове, удостоверения. Въпреки това те биваха задържани, а може би именно заради това биваха задържани.“
Разминаването между думи и дела
„На думи официалните власти уважават работата на журналистите. На практика нещата са по-различни и се създава впечатлението, че има лов на журналисти. Особено на фоторепортери и оператори, които правят видео и стриймват по протестите. Вероятно това се прави, за да не се позволи да има „картина от протестите“, както се казва на професионален език.
Миналата неделя (13 септември), по време на поредната масова акция, бяха задържани двама наши колеги фоторепортери, които преди два дни бяха осъдени на по 9 денонощия лишаване от свобода, всеки един от тях, макар че в момента на задържането им те са изпълнявали своите професионални задължения. И ето че в сряда (16 септември) много беларуски интернет сайтове публикуваха информациите си без снимки. На празното място беше на писано, че тук е можело да има снимка, но нея я няма в знак на протест срещу задържането на двамата фоторепортери, които бяха осъдени заради това, че изпълняват професионалните си задължения.“
Има ли такова понятие като „държавна журналистика“
„Държавните медии в страната са финансово обезпечени, но когато започнаха събитията в страната, след изборите на 9 август, когато стана ясно, че хората са жестоко бити и измъчвани в затворите, когато стана известно, че има ранени и загинали, някои журналисти от държавните медии напуснаха работата си, защото не можеха повече да издържат на натиска и не можеха да преминат червената линия. Един колега от държавната телевизия бе наказан заради това, че напусна. Последваха го други. Почти целите екипи на в. „Звезда“ и радио „Столица“ си тръгнаха. Едни стачкуваха, макар в Беларус това практически да не е възможно, други излязоха в неплатен отпуск.
А други останаха в държавните медии.
Хората реагират различно в такава ситуация. Но истината е, че много наши колеги напуснаха по свое желание работата си, останаха без заплати. На практика са на улицата и това изисква нашето уважение.“
Чуйте цялото интервю с Андрей Бастунец в звуковия файл.
