"Банките не са прокурори. Те не могат да откажат на клиента да извършат негово нареждане заради това, че той попада в списък от критерии, които категоризират трансакцията като съмнителна". Това коментира пред БНР доц. Григор Сарийски от БАН във връзка с международно журналистическо разследване, което демонстрира как пет големи международни банки изпират парите на олигарси, наркотрафиканти и лица, които са обект на международни санкции. Секретните документи включват информация за съмнителни трансакции, свързани и с издирваната българка Ружа Игнатова и пирамидата OneCoin. Разследването е базирано на над 2000 доклада за подозрителна активност. Те са подавани от пет големи банки към звеното за финансови престъпления на американското финансово министерство. Глобалните банки „Джей Пи Морган Чейс“, „Ейч Ес Би Си“, „Стандар Шетърд“, „Дойче Банк“ и „Банк ъф Ню Йорк Мелън“ са маркирали, че въпросните транзакции са подозрителни, но са продължили да боравят с милиарди долари на „мафиоти, измамници и корумпирани режими“, твърдят от Международния консорциум на разследващите журналисти.
Доц. Сарийски припомни, че през 2019-а година в доклад на Европейската комисия България е получила критика точно затова, че 2/3 от съмнителните трансакции, докладвани от дирекция "Финансовото разузнаване" в банките, включват местни политически фигури, но към тези случаи не се предприемат никакви правораздавателни действия.
По думите му подчерта, че в списъка с банки прави впечатление, че най-голямата е европейска:
"Дотук бяхме с надеждите, че Европейската централна банка може да постави нещата в ред, защото „Дойче Банк“ е подопечна на ЕЦБ и там е ходено на проверки, гледано е и въпреки това по тези съмнителни трансакции не са предприети никакви действия".
Той подчерта, че банките се стремят да докладват всичко съмнително, за да не се окаже, че не са сигнализирали.
Интервюто на Диана Янкулова с доц. Григор Сарийски в предаването "Нещо повече" можете да чуете от звуковия файл.
