Либрето: Гаетано Роси по мотиви от едноименната трагедия на Волтер.
Премиера: в Театро Ла Фениче, Венеция на 3 февруари, 1823 година.
Действието се развива във Вавилон в края на ІХ век пр.н.е.
Действащи лица:
• Семирамида – царица на Вавилон (сопрано)
• Арзаче – млад войн, син на Семирамида (мецосопрано)
• Асур – принц на Бело (бас)
• Идрено – индийски принц (тенор)
• Азема – принцеса на Бело (сопрано)
• Митране – началник на царската гвардия (тенор)
• Орое – върховен жрец (бас)
• сянка на цар Нино (бас)
Първо действие
Великолепен храм на бог Баал във Вавилон
Върховният жрец Орое приканва всички да влязат в храма. Вавилонският принц Асур мечтае за власт. Той е дошъл, защото се очаква царицата да обяви наследника на трона на цар Нино и той смята, че е напълно достоен за това. Обкръжена от свитата си приближава Семирамида. Асур и Идрено се смятат за най-подходящи претенденти. Изневиделица се появяват ослепителни мълнии. Според върховния жрец това е знак, че убийците на царя трябва да бъдат наказани.
Идва младият воин Арзаче (Eccomi alfine in Babilonia... Ah! quel giorno ognor rammento). Изпратен е във Вавилон от умиращия си баща. Той носи със себе си ковчеже.
Арзаче иска да види Великия жрец. Орое отваря ковчежето, което носи Арзаче и вътре открива мощите на мъртвия цар. Когато вижда да се приближава Асур жрецът се отдалечава. Асур иска да разбере защо се е завърнал войнът. В разговора двамата установяват, че обичат Азема (D'un tenero amor).
Арзаче е влюбен в принцесата на Баал Азема, която също го обича, но е била обещана за съпруга на изчезналия син на царя. В нея е влюбен и принц Асур. Индийският цар Идрено също е влюбен в нея. Азема е щастлива, че Арзаче отново е във Вавилон. Но Идрено я следва и иска да се ожени за нея. Тя му казва, че Семирамида решава всичко в двореца.
Висящите градини във Вавилон
Тя получава вест от оракула, който казва, че сватбата ще създаде новия цар. Тя решава, че това е послание от боговете и заповядва да започне сватбената подготовка. Дошлият Арзаче заявява, че е готов при необходимост да умре за своята царица и разкрива, че е влюбен без да назовава името на любимата си. Така Семирамида решава, че това е тя. Обещава, че ще му даде всичко, каквото поиска (Serbami ognor sì fido).
В тронната зала
Всички са в тронната зала и очакват решението на Семирамида. Тя обявява, че този, който ще посочи за цар освен клетва за вярност ще трябва да положи и клетва като неин съпруг. Когато назовава името на Арзаче Асур е вбесен, Идрено приема решението, но веднага иска ръката на Азема. В момента, когато Орое понечва да благослови Семирамида и Арзаче се чува оглушителен гръм и се явява призракът на цар Нино. Той предупреждава за престъпления, които са извършени, обявява, че Арзаче може да бъда цар, но трябва да уважава мъдростта на Великия жрец и му заповядва да слезе в гробницата му. Семирамида губи съзнание и пада в ръцете на Азема.
Второ действие
Митране, началникът на царската гвардия изразява съмненията си спрямо Асур, решава да го постави под наблюдение и да не му позволи да напусне двореца. Идва Семирамида следвана от Асур. Тя му напомня, че той е сипал отровата в чашата на царя, а той ѝ отвръща, че тя я е приготвила. Припомня му, че по онова време са имали син, и вероятно този който е убил царя е убил и сина му. Асур иска от Семирамида да направи него цар. Тя пък го заплашва, че ще разкрие престъплението му (Se la vita ancor t'è cara). Семирамида иска от него да признае Арзаче за цар. Чува се весела глъч и Семирамида се присъединява към народа си.
Гробницата на цар Нино
Орое и жреците са се събрали в гробницата. Великият жрец призовава Арзаче да влезе, но го предупреждава, че може да научи лоши новини. Той му разкрива, че истинското му име и Ниниа и е син на цар Нино. Детето е било спасено от Фрадей – един от свещениците, който го е отгледал като свое дете. Негова майка е Семирамида. Орое му връчва свитък написан от царя преди неговата смърт, който потвърждава думите на жреца. Арзаче получава последен удар, когато прочита, че Семирамида и Асур са убили баща му. Младежът почти изпада в несвяст и моли за милост (In sì barbara sciagura), но свещеници са непреклонни – той трябва незабавно да отмъсти. Дават му броня и меч и тъй въоръжен той напуска гробницата на баща си.
Покоите на Семирамида
Принцеса Азема и Митране споделят тревогите си. Тя се оплаква, че е изгубила всичко, когато е разбрала, че Арзаче, любовта на живота ѝ трябва да се ожени за царицата. Влезлият Идрено чува това и е разстроен. Азема му обещава, че ще стане негова съпруга, но няма да може да го обикне (La speranza più soave). Народът се отправя към храма.
В храма
Семирамида среща Арзаче, който ѝ връчва свитъка, съдържащ пазената тайна. Ужасена тя разбира, че Арзаче е нейният син и е готова да понесе отмъщението. Той обаче ѝ засвидетелства вярност и е готов да пощади майка си (Ebben, a te... Giorno d'orrore... Madre, addio!). Заедно ще могат да понесат тежестта на истината, но той трябва отново да отиде в гробницата на Нино и да направи каквото трябва. Семирамида му заръчва да се върне при нея като победител.
Отново в гробницата на цар Нино
Асур очаква Арзаче и обявява, че това ще бъде последния му ден на Земята. Научил е че народът е срещу него, но той все пак е решил да убие Арзаче. Приближава се към гроба в очакване на някаква свръхсила да го подкрепи, така както го насърчават хората му (Deh ti ferma...Que numi furenti).
Съпровождан от Орое Арзаче влиза в гробницата. Той очаква съперника си. Тук идва и Семирамида, за да се помоли на съпруга си, да поиска прошка и закрила за сина им (Al mio pregar t'arrendi: il figlio tuo diffendi). Асур и Арзаче вадят оръжията си и се нахвърлят един срещу друг. В настъпилата суматоха Арзаче пробожда Семирамида, която се е спуснала между тях, за да го защити. Асур разбира, че Арзаче е син на цар Нино и Семирамида. Той е арестуван. Семирамида умира, а народът приветства новия цар на Вавилон – Арзаче.
