В предаването "Преди всички", тя коментира, че предложението "показва много ясно какво се случва в българската социална политика".
Въвеждането на индивидуалната оценка беше наистина някаква светлинка в тунела. На практика индивидуалната оценка е онова най-важно нещо, което показва от какво точно има нужда човек с увреждане, изтъкна Панайотова.
Капка Панайотова акцентира върху основната промяна в подхода в световен мащаб през последните години – увреждането се разглежда не като медицинско, а като социално явление.
"Това беше изключително важно да се случи и в България – да започнем да гледаме на уврежданията не като на диагнози, а като на потребности, които човекът придобива във връзка с увреждането."
„Проблемът е в това, че българският закон съхрани универсалната роля на ТЕЛК-а, на този свещен документ, тази свещена карта, наречена ТЕЛК – то е като личната ви карта. Именно тук се размина цялата идея със съвременното развитие“, заяви Панайотова пред БНР.
Всички придобивки в Закона за хората с увреждания са на база процент намалена работоспособност, вид и степен на увреждане, което е ТЕЛК, и единственото, за което се ползва индивидуалната оценка, е личната помощ, поясни тя. „И тук е другият въпрос - какво правим със Закона за личната помощ, където индивидуалната оценка е ключът.“
„Вместо да махнат ТЕЛК-а, да променят този универсален характер на ТЕЛК-а, те махат това, което трябва да се превърне в основа на всяка политика по уврежданията. Това е безобразие“, категорична е Капка Панайотова.
Промяната се прави за улеснение на чиновника, смята тя.
„Много е лесно да се правят политики, когато се прилагат универсални решения, каквото е ТЕЛК. Но в днешно време не може да има прости решения. Наистина законът беше недобър, той даде повече от същото, което не беше добро. И ако имаше лъч светлинка и надежда да напреднем в посока към повече индивидуални придобивки за човешките права на хората с увреждания – това беше индивидуалната оценка", подчерта в заключение Панайотова.
Мнението в детайли чуйте в звуковия файл.
