В средносрочен план той прогнозира натиск върху България, а в дългосрочен план – и до финансов натиск.
„Тоест, ако България продължава да действа така безхаберно, както в момента, ще се стигне до постепенно спиране на финансовите й средства, което не е добре за българското общество“.
Ние сме в група, която ще бъде дългосрочно наблюдавана, допълни политологът.
Дебатите в Европейския парламент днес, посветени на България, са показателни за усилията и амбицията на новата Европейска комисия да постави върховенството на закона в основата на разпределението на средствата в ЕС, смята Начев. Въпреки необвързващия характер на резолюцията, която предстои да бъде гласувана, Иван Начев вижда потенциалните рискове:
„Тоест в един по-негативен сценарий може все пак да доведе да бъдат по-внимателно разпределяни тези средства, а защо не и до спиране на някои от европейските фондове за България.“
„Разликата с България обаче все пак е в това, че европейските пари, фондовете, в случая с Полша и Унгария доведоха до повишаване на стандарта и качеството на живот. Ако погледнем икономическите данни, ще видим, че тези две държави постепенно доближиха средноевропейския стандарт, средноевропейското живеене на обикновените хора, докато това в България не се случва и това е по-големият проблем“.
Според Иван Начев страната ни е разполагала с достатъчно време, за да има видими резултати за гражданите у нас, тъй като вече 14-а година сме в Европейския съюз, или повече от два програмни периода, в които се разпределят евросредства.
„Видими резултати има от гледна точка на инфраструктура, но от гледна точка на начина на живот няма видими резултати. Това е повече от очевадно“.
Във всички икономически доклади се казва, че в България качеството на живот се влошава, изтъкна още Начев. По думите му това ерозира доверието в самия Европейски съюз и недоверието към българските институции ще се пренесе и към европейските.
